автор: lnch1305

Имало едно време един милиционер. Той бил най – нормален милиционер. Толкова бил нормален, че просто повече не можело да бъде. Вършел си нормално и съвестно работата. Даже и хората го уважавали. Тук трябва да направя пояснения за по – младите читатели. Милиционер това е полицай.
До 1990 година в България полицаите се наричаха милиционери. В момента в Русия милиционерите се наричат милиционери. Това не им пречи да изпълняват чисто полицейски функции.
Но нека да се върнем отново на нашия милиционер. Човекът си носел службата, както се казва в тези среди - с достойство. Само че един ден ... се събудил, избръснал се, целунал децата, които отивали на училище, целунал жена си ... и хванал трамвая. С трамвая отивал на работа. Стигнал до районното управление и с достойнство влязъл вътре. Униформата му била чиста и блестяща. Панталоните му имали ръбове , бялата му риза светела, обувките му били лъснати... Душата на милиционера пеела. Той отивал на любимата си работа.
На входа го срещнал началника на районното. Усмихнал му се и даже го потупал по рамото. В този момент милиционерът се учудил безкрайно, защото за почти двадесет години служба началник на районното до момента никога не бил го забелязвал. Милиционерът се замислил за малко, но след като не измислил нищо се отправил към стаята, където се провеждали ежедневните сутрешни оперативки. Стаята била малка – с едно бюро и шест стола. Толкова били районните инспектори на един от районите, обслужван от районното управление. Бюрото било за началника. Милицинерът влязъл в стаята и седнал до колегите си, които вече били там. Започнали да водят обичайните разговори и даже дори да се шегуват. И така петнадесет минути. Вече отдавна минавало осем и половина сутринта, но началникът не идвал. Станало девет часа , а от началника – ни вест , ни кост . Настанало малко притеснение. Колегите обсъждали тихо, но никой не смеел да изкаже мнение. Притеснението витаело във въздуха... И изведнаж... В стаята влязъл непознат човек на средна възраст, с доста особена физиономия. Главата му била почти конусовидна. Имал малки очи и чип нос. Косата му била кестенява, съвем леко прошарена и сресана на път на дясно. Имал бенка под лявото си око. И силно изтеглена напред брадичка. Човекът казал :
- Няма ли кой да командва ? – казал го даже с малко яд.
Милиционерите се объркали малко. Те в общи линии били еднакви по звание и по длъжност. Тогава най – възрастния, подполковник Михайлов, плешив петдесет и пет годишен човек, взел нещата в свои ръце.
- Стани ! Мирно !
- Точно така , колеги. – отговорил непознатият. – Радвам се да ви видя. Предполагам, че знаете, че вчера в нашата прекрасна страна беше извършен държавен преврат ! ... Виждам, че не знаете. Въпреки , че вие трябва да сте първите, които трябва да знаят, защото е трябвало да го предотвратите... – Човекът се сгърчи и сви ръцете си в юмруци пред лицето си. – Но вие не го предотвратихте... Както и да е. Фактите са си факти. В резултат на държавния преврат всичко, което е било си остава същото. Държавата си е същата, управляващите са други, но пак са си същите, заплатите няма да бъдат същите и ще падат, цените обратното – ще се качват, а милицията ... Милицията няма да бъде същата ! Милицията вече ще бъде полиция ! От днес вие вече не сте милиционери. Вие вече сте полицаи. И трябва да се гордеете с това ! Ще ви бъде назначен нов началник. А знае ли човек ? Може би някой от вас ще бъде новия началник. Ясно ли е всичко ! – изведнаж изкрещял човекът и физиономията му странно се изкривила. Заприличал почти на маймуна, но не от хубавите, симпатични и приятни маймуни.
- Тъй вярно . – отговорили почти в хор милиционерите, но не отговорили с голямо желание, а някак просто ... по навик.
- Свободни сте ! Днес няма да работите. Ще чакате инструкции, които могат и да не дойдат днес. Мотайте се някъде наблизо. И чакайте пак да ви извикаме.
И човeкът се врътнал и излязъл от стаята за оперативки.
Настъпилото пълно мълчание не учудило никого. Милиционерите, които по принцип трудно се учудват, приели нещата философски. Не се зарадвали, но и не се натъжили. Ако това не е философия, здраве му кажи. Напуснали стаята, говорейки си помежду си. Според заповедта близките кефенета поне за наколко часа били техни.
Нашият милиционер не харесъл много оперативната обстановка, създала се в последните часове. Мисълта, че е извършен държавен преврат не му давала мира. Той бил отговорен човек. Самият факт, че е извършен преврат и той не е участвал в неговото предотвратяване направо го скапвала. Тогава ... Изведнаж в главата на милиционера, все още не станал полицай, се появила гениална мисъл. Както си вървял по улицата, изведнаж направо засиял. Как не му било хрумнало по – рано ? Вървял и все повече вървял. Право напред. Мислел и все повече измислял. Още по – напред. Според неговите мисли и според чистите му намерения нямало начин да не успее. Имало само една малка пречка... Само че нашият милиционер бил почти убеден, чи ще справи с тази пречка. И ще предотврати... може би дори държавния преврат.

2.

Тук автора се изкушава да сподели няколко свои милси. Не някои, а няколко. Не че те имат значение, но все пак споделянето на мисли по принцип никога не е пречило на човешкия прогрес. Напротив...Точно в този момент, докато пишеше тези редове и се опитваше да споделя мисли, авторът страшно се разкиха. Киха повече от две минути. Това кихане или е предвестник на грип, или , дай боже, само на настинка. Авторът се замисли, дали има смисъл в условията на грип или настинка да споделя мисли. Ами ако зарази читателя с мисловен грип или с мисловна настинка ? Тогава читателя ще се почувства не съвсем добре. Мислите му ще се разболеят и току виж решил да съди автора. Значи трябва де се внимава преди да се сподели каквато и да е нездрава мисъл.
Вече минава единадесет часа вечерта. На другия ден авторът трябва да ходи на работа. Респективно трябва да става рано. Респективно авторът работи полицай. В този момент той осъзна, че независимо дали споделя здрави или нездрави мисли, те нямат никакво значение. Не за читателите, а за самия автор...И въпреки това... Как да не споделиш мислите, които ти вълнуват, когато пред очите ти се развива една напълно смахната история. Как може да се предотврати държавен преврат, който вече се е случил ? Какво може да направи един обикновен милиционер, за да промени хода на историята. Би ли използвал милиционера служебния си пистолет, или служебното си положение, или дори служебната си мъдрост в името на правдата и на справедливостта. Или просто би се жертвал в името на каузата... Или на властта. А всъщност какво е власт и кой е власт. Милиционерът е орган на властта, но той сам по себе си не е власт. Той е просто човек. И е подчинен на всички власти, които съществуват на тази земя. Влючително и на властта да бъде орган на властта. И какво значение има властта за обикновения човек, който не пие редовно и не му стигат парите. Нали знаете кои три неща не прощават на никой от човеците – това са парите, алкохола и властта. Ако нездравите мисли причиняваха истински грип, половината от политиците ни вече нямаше да ги има.
Тук авторът реши да спре да мисли. Реши да спре и да споделя мислите си. Какво значение имат едни мисли, когато животът неудържимо и неумолимо върви напред. А бе, чакай малко. Хем спираш да мислиш, хем спираш да споделяш това , което си измислил. Нещо не е както трябва. Не можеш да споделяш или да не споделяш нещо, което нямаш. По – добре е да споделиш с другите нещо, което имаш. Например богатия да сподели парите си с бедните...
Има смисъл от едно единствено нещо, помисли си авторът. Да продължаваш напред ! И да правиш добро ! Останалото... Може би то ще дойде някак от само себе си. А може би няма да дойде ?
3.
Милиционерът направо летеше ! Летеше към своя приятел физика Иван Иванов. Познаваше го поне от пет години. Физикът работеше в някъкъв институт на БАН. Само че работеше е силно казано. Ходеше на работа когато си иска. Основно работеше в къщи. И работеше по машина на времето. Според физика Иванов машината на времето винаги е съществувала. Само че е била крита от обикновените хора. С нея са разполагали така да се каже само управляващите. От своя страна управляващите я криели един от друг. Интересен човек беше този Иванов. За него всичко в света беше конспирация. На евреи, на масони, на КГБ и ЦРУ, на арменците и на циганите ... По времето, за което пиша, определението „роми“ не беше нито известно, нито популярно. Та физикът Иванов през повечето време от деня си седеше в къщи и конструираше машина на времето. Точно към дома на Иванов летеше полицаят. И беше убеден, че може да промени историята. Когато долетя до адреса щеше да отнесе вратата на входа. Изкачи шест етажа за една минута и си помисли колко е важна физическата подготовка за един милиционер. Спря задъхан пред врата, на която имаше табела с надпис „Иван Иванов „. Опита се да се концентрира и да овладее задъхването. Оправи си фуражката и звънна на звънеца. „Бим – бам. Бим – бам.“ Никой не отвори. Отново „Бим – бам. Бим – бам.“ Пак никой. Тогава милиционерът задумка с юмруци по вратата.
- Спокойно ! – чу се сънен глас. – Идвам . Не тропайте по вратата. Ще я разбиете, а нямам пари за нова врата.
Един рошав човек, небръснат от поне десет дена, нисък и с кървясали очи отвори вратата.
- Иване, жив да си ! – изкрещя милиционерът и го прегърна.
Физикът разтърка очи. Явно беше късоглед и в момента очилата му ги нямаше.
- Иване ! Аз съм бе ! Милиционерът, твоят приятел.
- А... Ма верно си ти.
- Аз съм, разбира се! Аз съм ! Виждам , че съм те събудил, но е много важно . Дай да влеземе вътре и ще ти разкажа.
- Ми влизай. Ей, как ме стресна, да знаеш.
Двамата влязоха в разхвърляния апартамент. По навик отидоха в кухнята, където обикновено сядаха , пиеха ракия и говореха с часове за наука и изкуство. Физикът беше железен. При него се пушеше само в кухнята.
Седнаха как да е на малката, четириъгълна кухненска маса и физикът започна постепенно да се събужда.
- Ще пиеш ли една ракия ? Знам , че е малко рано но на мене много ми се пие. До пет часа сутринта изчислявах косинуса на тангентата , която трябва да задвижи машината.
Милиционерът се усмихна, хвана ръката на физика и каза с най – щастливия си глас :
- Ще пия ! Даже две ракии ще пия с тебе, приятелю ! Сипвай !
- А защо не сипеш ти ? Явно си спал повече от мене.
- Сипвам... А къде ти е ракията ? Няма я в хладилника.
- Леле ! Сега остава да няма и ракия.
- Ами... Не може да няма. При тебе винаги има ракия. Я... Ето я ! Ама е останало малко. Не повече от двеста грама. И какво ще правим сега ?
- Ще пием. А после ще мислим.
- Добре. – радостно се усмихна милиционерът. И се присегна, взе две водни чаши и раздели ракията по братски.
- Наздраве! – каза физикът и отпи почти половината от чашата.
- Наздраве! – отговори милиционерът и отпи само малка глътка.
- Казвай сега... Какво те води насам в тази тъй ранна утрин ?
- Ще ти кажа. Ти само не се вълнувай ! Обаче от друга страна е много важно . Знаеш колко пъти сме си говорили за хода на човешката история. Знаеш колко пъти сме спорили ... и сме изпивали по кило ракия в спора. Винаги съм твърдял , че не можеш да върнеш времето назад. Ти винаги си твърдял, че ако човек реши, може да направи всичко ! Дори да върне времето назад. Не само с машина ! Достатъчна е само мисъл ! А ако има и мисъл, и машина ... Тогава няма проблем. Е, сега дойде момента да направиш най – голямото си откритие ! Да осъществиш на практика всичките си щури идеи. Да включиш гениалната си машина и да върнеш времето назад ! Само с два дни ! Ако не може с два, само с един ден ! Моля те... Моля те... Моля те ...!
- Какво ти става , бе човек ? До вчера беше нормален. Да не би да са те пенсионирали ?
- Ами... Де да ме бяха пенсионирали. Слушай ! Страшно е. Вчера някой е извършил държавен преврат.
- Айде стига бе ! – искрено се учуди физикът – Да не би от утре да ме накарат да ходя на работа ? Или, не дай боже да ме уволнят... Знаех си , че и у нас ще дойде капитализмът. Знаех си ... Мама му стара ! Какво ще правим сега ? Дай да пуснем телевизора...
- Пусни ако искаш и шестнайсет телевизора. Фактите са си факти. Днес ни ги съобщиха на оперативката. Дойде някакъв непознат нещастник и ни го съобщи на всички. Каза ни, освен всичко друго, че от днес вече не сме милиционери ! Вече сме били полицаи ! Каза ни също така, че не сме предотваритили преврата и да се разкараме до второ нареждане. С две думи – пълна анархия. А бе ужас, приятелю...
Физикът доизпи остатъка от ракията си. Настъпи мълчание. В духа на времето двамата дори не се сетиха да запалят по цигара. Физикът разтърка очите си и някак неловко се усмихна.
- Добре, приятелю ! Ако не сега – кога? Напълно ти вярвам. Ти си най – добрият ми приятел. През последнте години ти единствен ме подкрепяше и вярваше в мен. Вярваше, защото спореше. Вярваше, защото не вярваше и ме караше да мисля... И да продължвам напред. Вярваше, защото ме провокираше... Просто ти си единствения човек , който е вярвал в мен. Няма друг. Нито научни ръководители, нито колеги... Даже и колежки. Никоя колежка не повярва в мен...
- Хайде недей така. Не помниш ли Фанчето ?
- Фанчето ... – и физикът направи отегчена физиономия. – Фанчето е тъпа като ... Хайде да не казвам, ама е тъпа като този , който е измислил твоята така наречена бойна униформа. Как може да има така тъпо измислена униформа ? Униформата на органите на властта трябва да бъде ... Да вдъхва респект и уважение. Да бъде представителна... Абе мани... Искаш ли да включим машината ? Не можах да изчисля докрай косинуса на тангентата на твърдата тяга, която задвижва задните елеватори, но ... Нищо. Трябва да опитаме. Според мен нямаме друг избор. Само че... Ако имаше още малко ракия ... Щяхме да отидем в миналото малко по – щастливи.
- Важното е да отидем. И ако предотваритим преврата, ти обещавам, че ще ти докарам цяло буре ракия от Сунгурларе. Двойно препечена. По – истинска ракия не си пил никога. И освен това ти обещавам, че ще те направим член кореспондент на БАН...
- Бан, Ман , Ван , Ган... Ти мисли за себе си, за държавата и за ракията. Мене ме остави. Ако машината проработи ще си връча нобелова награда за литература. Хайде ! Скачай ! Започваме !
Физикът съвсем леко се надигна от масата и промърмори : „ Къде са ми скапаните очила ? Така е като човек бърза... „

4.

Машината имаше формата на голям стар хладилник, но не съвсем, на разрязана консервна кутия, само че голяма, но не съвсем и навсякъде минаваше мешавица от разноцветни кабели... Пилотският пулт беше едно старо, продънено кресло в средата на конструкцията. Физикът терскаво започна да включва някъкви прекъсвачи. Цялата отсрещна стена не можеше да бъде описана. Приличаше на електрическо, електротехническо, механично, киберфизично, манифично, трагикомично, еклектично и супер тъпично табло.
- Скачай ! Почти сме готови ! – извика физикът.
- Ма как да скачам ? Креслото е само едно !
- Ти скачай, пък после ще мислим за креслата. Важното е да сме в сферата на обсега на линейната и паралинейната екстрлаполация ... Тя обхваща цялото пространство вътре в конструкцията... Скачай ! Няма време !
И двамата скочиха малко преди да се чуе малък взрив и цялото табло да се запали.
После се случи нещо много интересно. Като че ли всичко се разпадна. Времето спря и хора и предмети застинаха на едно място. И после изчезнаха...
Кой е управлявал машината и дали някой я е управлявал , на автора на тази абсолютно достоверна история не му е известно. Известно ми е само, че двама мъже на средна възраст попаднали на едно място, което не било никак подходящо за попадане. Веднага ги заобиколили войници с автомати. Докато разберат за какво става въпрос вече били затворени в странни помещевия – не килии , а стаи без прозорци. Набутали ги в ъгъла и ги накарали за седнат. Докато се осъзнаят при тях влязъл един много неприятен човек – почти същият като на оперативката в районното. И отпратил войниците. Милиционерът си помислил, че това е същият човек. И бил прав. Същата конусоведна глава, същия чип нос , бенка под окото и издадена брадичка. И тази мазна, сресана на път коса. „Ами сега ! – помислил си милиционерът. – Това говедо е същото, което ни каза , че вече сме полицаи “
- И какво сега , другари ? Ще превим преврат, така ли ? Влизате на пленума на ЦК, а единия даже се е маскирал на милиционер! Даже сигурно има и оръжие ! Имате ли оръжие, другарю ? Кого искате да убиете ? – и нещастникът се надвеси над милиционера.
- Никой не искам да убия, кретен задръстен ! – И милиционерът скочи , свали си фуражката и се изплю в лицето на отговорния работник. – Ти си ... Ти си задника и предателя ! Ти си превратаджията ...
В стаята настъпи неловка тишина. Но не за повече от двадесет секунди.
- Знаеш ли, харесваш ми ! – се обади гаднярът и се дръпна две крачки назад. - Мисля, че ти не си случайно тук. Даже съм абсолютно убеден , че ти не си случайно тук. Ти си изпратен точно за мисията ! За нашата мисия !
- За коя мисия , бе идиот ! – милиционерът вече бил надмогнал страха си и бил готов да загине, ако трябва , само и само да изпълни дълга си. – Ще те застрелям, да знаеш ! – И милиционерът посегнал към кобура и почти извадил пистолета ...
- Ще ме застреляш, ама друг път. Войници !
И в стаята отново влезли войниците с автомати.
- А стреляй сега бе, нещастник ! – се ухили изродът. – Дръпни си ръката от кобура и слушай, защото, ако не слушаш само след пет минути ще бъдеш на едно много тъмно и тъжно място. Разбра ли ме !
Милиционерът само кимна тъжно с глава. Тогава физикът, който до този момент гледаше умно и беше напълно индеферентен изведнаж се оживи. Свали си очилата, избърса ги в краищата на съмнително чистата си фланела , сложи си ги и стана.
- Слушайте ме сега , другарю отговорен работник ! – Може да си милсите каквото си искате , обаче вие нищо не знаете. Истината е следната – ние дойдохме от бъдещето . А вие сте миналото. Абсолютното и тъпанарско минало. Вас на практика ви няма. Вие за нас не съществувате ! Само случайно сега ви се струва , че ви има. Дори да ни застреляш, глупако, точно след два часа екстрапулацията на страничните ефекти на тангентите на манипулцията на хибернацията от гледна точка на еякулацията на елементарните частици ще те превърне в най – обикновен прах. Просто няма да те има ! Тебе те има само временно и случайно ! Така че разкарай момчета с автоматите и ако искаш, мога да ти кажа какво трябвада направиш, за да не станеш прах.
Гаднярът се замисли. Определено не вярваше на бръщолевенията на този на пръв поглед почти шантав човек. Но от друга страна... Може би...
- Момчета, разкарайте се ! Веднага !
И войниците излязоха от помещението.
- Говори , умнико ! Ако не ме убедиш за пет минути, ще те застрелям, независимо от последствията за мен. Във всеки случай ти ще бъдеш мъртъв. Слушам те !
Физикът се почеса по рошавата си коса.
- Виж сега... Това което ти казвам е абсолютната истина. Ние идваме от бъдещето. В бъдещето превратът е действителност. Тоест превратът се е случил. Разбираш ли ! Има преврат. Обаче сега не сме в бъдещето. Сега сме в миналото, извинявай, за теб не е минало , но превратът все още не се е случил. Следователно няма преврат. Разбираш ли ? Няма преврат ! Няма ... Няма.... Няма...
- Искаш да ми кажещ, че преврата още не се е случил ? – се усмихна ехидно гаднарът. – Прав си, преврата все още не се е случил. Той ще се случи след един час. След един час ние ще вземем властта. И ще направим така, че да настъпи демокрация. Не ви ли писна да живеете в тъмнина и ограничения ? Не ви ли писна никой да не ви пита за нищо и да не можете да кажете мнението си за нещата, които ви заобикалят ? Не ви ли писна да няма свобода на словото и свобода на печата ? Не ви ли писна да се отнасят с вас като с малки пирончета , забити на стената на така нареченото всеобщо благоденствие ? Не ви ли писна никой да не ви обръща внимание и да не се съобразява със скапания ви живот ?
- Не ! – отговори милиционерът.
Настъпи мълчание. След около половин минута физикът каза :
- Не.
- Вие сте глупаци. Но , слава богу, сте безобидни глупаци. Няма да ви убивам . Ще ви затворя тук, докато всичко свърши. После ще ви мисля. Милиционера, дай си ако обичаш пистолета ! И не си мисли да правиш глупости. Ако трябва, ще те смажа само с една ръка. Не ме карайте да ви връзвам, момчета. Хайде, бъдете добри...
И милиционерът се израви бавно. Поотупа си униформата, нагласи си фуражкат и посегна към кобура.
- Опа! Леко ! Извади пистолета бавно. Много бавно и го сложи на земята !
И милиционерът погледна умно човека срещу себе си.
- Преврат , а ? – попита милиционерът .
- Да, преврат . Що ? Да не се учудваш ?
- Ми да. Що пък преврат ? Що не плеврит ?
- Щото плевритът е заболяване, глупако ! А превратът е смяна на държавното управление. Други въпроси ? Нямам време да се занимавам с тъпанари като вас.
- А ти защо дойде в районното след преврата ? – попита милиционерът.
- Кво ?
- Дойде в районното след преврата и каза , че вече не сме милиционери. Вече ставаме полицаи.
- Кога ?
- След преврата, разбира се. Значи утре.
- Утре ? Абе, ти си съвършено луд. Ами ако превратът не успее ? Знаеш ли какво ще стане с нас тогава ? Ще ни избият като кучета. Ще ни размажат като гниди ! А ти ми разказваш приказки от утре.
Физикът бавно се изправи.
- Аз какво ви обяснявам , другарю ! Ама вие сте тъп и нищо не разбирте. Обяснявам ви, че ние идваме от бъдещето. Вие сте в настоящето , което за нас е минало. В тази връзка вие сте минало и настояще , но не и бъдеще. От друга страна ние сме бъдещето. Може и някога да сме имаме минало, но нямаме настояще. И колкото и да се опитвате да ни направите нещо, просто няма да можете. На практика нас тука ни няма. Ние сме проекция, а вие най – вероятно халюцинирате. В тази връзка не виждам как ще направите преврат, когато сте на границата на физическите и психическите си болни фантазии. А и сигурно не сте пил алкохол поне два дни. Никой трезвомислещ човек не прави преврат. Това е първия закон на превратаджиите. Разбрахте ли най – после колко сте смотан и тъп ?
Гаднярът се сгърчи. Сви ръце пред лицето си и изкрещя :
- АААААААА !
- Защо крещите , другарю ? – попита меко физикът. – Няма нужда от крещене. Трябва да се разберем като зрели хора и да вземем вярното решение. Мисля , че не е трудно...
И физикът сръга миционерът и просъска :
- Пистолета ! Вади го , бе кретен ! Ти въоръжен ли си или си задръстен? Ще ни избият след малко.
Милиционерът подскочи, сякаш го събуждаха от спокоен сън. Огледа се наоколо и с неподражаема решителност извади пистолета от кобура. Насочи го към физика и каза :
- Пали машината. Аз се връщам след малко.
Физикът тъжно се усмихна.
- Няма машина , приятелю ! Тя изгоря. Явно беше за еднократно ползване. Това е положението. Трябва да се оправяме сами. Без машина , но с пистолет. Застреляй нещастника и да бягаме !
Милицинерът погледна тъжно. Човекът срещу него, който уж му беше враг, вече идваше на себе си. И погледът му ставаше се по – налудничав.
- Добре , приятелю ! – и милиционерът изправи ръка и стреля в тавана.
Чу се гръм. Гаднярът бавно се свлече на земята . И не помръдна.
- Олеле ! Ами сега ? Убих го !
- И слава богу ! Въпреки, че не го уби нарочно. – физикът въздъхна с облекчение. Давай да мислим как да се измъкнем без последствия... Ами как, естествено... Ти си милиционер. За теб няма места без достъп !
- Ами войниците отвън ?
- Ще излезеш, ще се направиш на важен и ще кажеш , че преврата се отлага с два часа. А командирът им е останал в стаята за да си простреля пистолета. Щото се страхувал да не му засече в най – важния момент.
- А ще ми повярват ли ?
- Зависи... Зависи само от теб. В края на краищата ти си старшина , а те са редници и ефрейтори. Нали знаеш какво значат за войниците пагоните на старшината ? Ти решаваш. Бъдещето на страната ни зависи от тебе. А аз... Аз вече се уморих. Всичките ми проекти се скапват. Не виждам защо трябва да се занимавам с наука... По – добре да събирам старо желязо... Така че за мен няма значение какво ще се случи. Дреме ми. И да ме утрепат все тая. Ти решаваш. От теб зависи всичко... Пък кой знае, може пак да пием ракия заедно някой ден...
5.
Когато изязоха от НДК те на пръв поглед изглеждаха спокойни. Милиционер и някакъв , на втори поглед скапан гражданин. Как са минали през кордона на войниците никой не знае. А знае ли някой какво се крие зад третия поглед по отношение на първия поглед ? И защо нашите герои излязоха от комплекса, вместо съвсем оперативно да се внедрят в него ? И да продотвратят преврата ? Само че това е четрърти поглед върху нещата. А петият поглед направо се набива на очи ! Какво значение имат втория и четръвтия поглед, когато решаващи се оказват първия и петия поглед ? Както се сещате втория поглед е скапния граждаин – физик. А петият поглед ... Петият поглед още го няма. Петият поглед се появи отстрани. Някъде от около четиристотин метра . Това беше погледът на шефа на гръмотевицте и безвъздушното пространство. Този човек беше много доволен. Не беше виждал по – голяма патаклама на живо. Иначе беше виждал модели на въздуха, на водата, на електричеството, на липсата на електричество, на липсата на въздух и даже на липсата на работа. И като погледна благосклонно на нещата, човекът , реши : „ Тия са звезди във вселената на отчаянието ! Вървят като въртоглави , не знаят какво търсят и може би отиват на кино ! Дали имат нещо общо с предстоящата гръмотевична буря ? И дали наистина тази гръмотевична буря ще окаже влияние на полюсите на земята ? Кой знае ! Във всеки случай безвъздушното пространство ще продължи да бъде безвъздушно. А дали тези хора ще променят безвъздушното безразличие ? На останалите елементи, страдащи от липсата на въздух ? Абе, нема управия в безвъздушното пространство и при гръмотевицитие! „ И понеже този човек беше добър човек просто махна с ръка и изчезна. Само че остави след себе си безвъздушното пространство. Точно в това пространство влязоха след три минути милиционерът и физикът .
И както си бяха добре, започнаха да се задъхват. А около тях всички неща започнаха да изчезват. След наколко минути ги обгърна мъгла.
- И какво ? – каза милицинерът - Всичко е мъгла. Целият ни живот е мъгла. И мъглата се стеле около нас, и ние попадаме в мъглата и се лутаме в мъглата... И накрая мъглата ни изяжда.
- Не вярвам, че мъглата може да ни изяде. - се обади кротко физикът – Мъглата е природно явление. То няма нищо общо с нашите желания и стремежи.
- Липсва ли ти въздух ? -попита старшината .
- Ами... Не . На този етап нищо не ми липсва. Мисля , че намерих мястото, където се чувствам най – добре. Сигурно никой жив човек досега не е бил във безвъздушното пространство. Тук освен безвъздушно е спокойно и красиво. А мъглата само допълва простотията на възмжностите. Въпреки че не знам дали ще издържим дълго тук.
- А ако се опитаме да го взривим това скапано безвъздушно пространство ? И да се върнем в къщи ?
- Не направихме ли много експерименти днес ? Като почнеш от машината и свършиш с тъпия рикушет, с който уби един от шефовете на преврата . Дай да се отпуснем и да се оставим на течението ! И без това животът ми е безсмислен. От пет години не съм открил нищо научно. Само пия и се успокоявам, че някой божи ден ще ме забележат... Никой не погледна машината ми ...
И изведнаж се чу гръм. Ама като говорим за гръм, става въпрос за огромен и истинки гръм.
От небето , което първо порозовя, после посивя и накрая посиня, започна да се спуска нещо като ... човек. Спускаше се ей така – по въздуха. Милиционерът и физикът застанаха на място, но не се уплашиха. Вече си бяха сложили душите в торбата. И искаха да надникнат до дъното на скапаната торба.
Пред тях се приземи един тинейджър с едва набол мъх по бузите .
- Здравейте, странници ! Аз съм на вашите услуги ! Готов съм да направя всичко за вас. Само кажете какво искате.
Двамата мъже погледнаха херувима почти благосклонно. И се усмихнаха почти едновременно.
- Искаме в къщи ! – прошепнаха двамата.
- А като искате в къщи, защо се правите на мъже ?
- Не се правим на мъже. – отговори физикът. – Правим се на хора.
- Бе, ти да не си отнесен от вихъра? – попита полицаят. - Какво се бъркаш в държавните дела ? Да не мислиш, че можеш да променяш човешката воля и човешките постъпки ?
Съществото се усмихна.
- Явно не ви трябвам. Изпратиха ме, за да ви помогна. Виждам, че вие сте добре и ще се оправите сами. Само че знайте – помощта идва само веднаж и не се повтаря. Искате ли нещо съществно ? Например да ви пренеса в нормалния ви живот ? Или да ви върна в епицентъра на преврата ? За да го предотвратите ? Или искате да ви пренеса в страната на чудесата ? Там вие ще бъдете първото чудо. Имате избор ! Мислете. Не са ме изпратили случайно тук. Всъщност ме изпратиха, за да ви помогна. Някъде горе все още се опитват да помагат на добрите хора. Чакам отговор.
Милиционерът и физикът се спогледаха. Напрежението , което изпитваха, освен че беше повишило адреналина им , ги беше направило и по свободни. Всъщност, за какво се бяха трепали ? За себе си ? Или за близките си роднини ?
- Искам всичко да бъде както беше . Както беше в деня , в който се събудих и отидох на работа. Само че, това е невъзможно. Или ще има преврат, или на шефа нещо ще му е криво, или ще се продъни международното положение... Няма начин да не станат например размирици в Египет или в Тунис... Това е тъжно. След година и половина трябва да се пенсионирам. Това е тъжно. С две думи аз съм тъжен милиционер. И сега тази тъпа история... Не искам в къщи ! Искам да предотвратя преврата ! Глупости ! Искам в къщи , разбира се...
Настъпи неловко мълчание. Физикът извади отнякъде хартиена носна кърпичка и се изсекна. После погледна право напред .
- А аз искам просто да бъда щастлив ! Да работя, да ме уважават в работата, да имам жена до себе си и да се будя всяка сутрин като нормален човек. Толкова ли е трудно ?
- Не ! – усмихна се херувимът. – Но преди да изпълня желанията ви, ще ви покажа нещо. Затворете очи ! Затворете ги , като ви казвам ! И бройте до десет. Хайде, започвайте ! Едно, две, три...
6.
На 13 ноември 1989 година един милиционер реши да напусне работа само година и половина преди да се пенсионира. Беше му тъжно, но сам разбираше , че просто трябва да го направи. Помнеше всичко. И преврата, и машината на времето, и хурувима... И нещото, което видя ! А всъщност нищо от това което се беше случило не беше такова, каквото не трябваше да бъде. Нито превратът не беше преврат, нито машината на времето не беше машина, нито приятеля му – физика не беше физик.
Както и да е... Стигнал милиционерът до районното управление с достойнство. Униформата му била чиста и блестяща. Панталоните му имали ръбове , бялата му риза светела, обувките му били лъснати...
И изведнаж ... Отвсякъде заприиждали хора. Много, много хора. И всичките тези хора се насочили към нашия милиционер. Обградили го ! Говорели му ! Прегръщали го ! Благодарили му ! После станало едно невиждано чудо на чудесата. Още повече хора заприиждали. Сигурно били над хиляда човека ! Говорели му, притискали го, възклицавали, спорели, обсъждали с него... А той имал способността да общува с всички. Това били хората на които милиционерът за почти двадесет години служба помогнал с малко или с много. Освен, че това предизвикало паника пред районното управление, всички медии отразили подобващо събитието. Началникът побеснял. Изпратили хора от министерството и милиционерът цял ден бил принуден да дава обяснения. И вместо да си подаде молбата за напускане го направили на маймуна. Приел го филосовски. Вече бил видял...


7.
- Нищо не си видял ! Цял ден си по всички телевизии. За това ли човека ни заведе на небето ! Да ни дават по телевизиите ! - И физикът си сипа ракия в изпразнената вече чаша.
- А ти обеща да спреш да пиеш ! Помниш ли ? Каза го на херувима.
- Обещах да пия по – малко. Не да спра съвсем. Мисля нова машина. И този път ще я измисля както трябва. За да я има и на връщане. И да не ни се налага да се връщаме през небето.
- Няма да има друг път.
- Хайде бе, кой ти каза ? Това, че те дават по телевизията не те прави по – умен отколкото си. Нито те прави по – лош. Напротив ! Винаги трябва да се стремим да правим добро.
- Преврата така или иначе се случи. Само че стана по - мек някак си. И по – желан. Почти всички го пожелаха. Дори и аз някак...
- А ако не беше ти ! Ако не ме беше извадил от алкохолния дилириум и не бяхме запалили машината ? Сега щеше да си озъбен орган на властта , който събира хората по тъмно и ги конвоира до не съвсем приятни места.
- Помниш ли като бяхме на небето ?
- Помня. Но видя, че и там не е съвършено.
- Така е. Хармония се постига трудно. Синът пак има двойка по математика . Цял ден тича след топката, серсемина му със серсемин. И въпреки всичко му се радвам ! Не знам какво да правя ! Кажи , приятелю ? Моля те ! Показаха ни много неща. Но не ни казаха как да направим така, че да живеем в мир със себе си.
- В мир със себе си ли ? Това е като да почиваш в мир. Не мислиш ли ? Докато си жив няма мир. Докато си жив има само борба, стремеж, мечта , отговорност и ... жени и ракия, евентуално, докато си млад. Нали видя къде ще отидем, когато умрем. На хубаво място.
- И въпреки всичко съм тъжен. Много съм тъжен.
- Ако беше весел нямаше никога да пия ракия с тебе. Наздраве приятелю !
И двамата отпиха по голяма глътка ракия.
Точно в този момент сирените завиха като на умряло. Не беше втори юни. И двамата се стреснаха. Физикът стана и с трепереща ръка пусна телевизора. От екрана един сериозен мъж заговори с равен , серизен глас :
- Внимание ! Внимание ! Важно съобщение ! От днес земята навлиза в ерата на Водолея. Настъпва най – доброто време за хората , които живеят на тази планета. От днес започва векът на любовта ! Обичайте се , хора ! Живейте щастливо ! За цялото ви щастие ще се грижи Специалния комитет, който беше създаден само преди два часа. Този комитет ще има грижата за всичките ви въжделения...
Милиционерът стана, грабна телевизора и изкрещя :
- Отвори вратата на балкона !
Физикът стоеше на едно място и гледаше умно. Просто не вярваше на ушите си.
Милиционерът постоя около половин минута и просто пусна телевизора на земята. И той гръмна. Но гръмна някак леко, човешки. Бууум ! И не нарани никого.
- Готов ли си ! – милиционерът отупа дрехите си . – Не знам как си с новата машината , но знаеш , че трябва да тръгваме веднага. Имаме ли поне протототип ?
- Имаме... Само че е в много предварителен етап... Един стол и няколко кабела... Трагедия !
- Нищо. Трябва да го направим.
- Ще го направим ! Но вариантите са три. Или няма да стигнем, или няма да се върнем...
- Е и какво ? И предният път беше така.
- Само че сега... Можем и да останем някъде по средата...
Настъпи мълчание. И двамата се гледаха. И колкото повече се гледаха...
- Можем да останем някъде в по – близкото минало. Например в момента на предишния преврат и да се повтори цялата история с оня нещастен малоумник.
- Нищо ! Давай, приятелю ! Този път ще го убия не с пистолет, а с поглед ! Или с голи ръце.
И двамата отлетяха. Дълго време никой не чу нищо за тях. То всъщност , като изключим семейството на милиционера, нямаше кой да ги търси. Животът , както си тръгна настъпателно и положително, така и продължи да си върви. Специалният комитет се утвърждаваше и набираше сили. Създаваше правила, напътстваше и контролираше, наказваше и награждаваше... Докато един ден...
Телевиионният водещ беше усмихнат.
- Внимание ! Внимание ! Извънредно съобщение. След извършена специална проверка се оказа, че никога не е съществувал Специален комитет. Това е било само план на отчаяни хора, които след като са се опитали да завземат властта на 10 ноември 1989 година и да въведат извънредно положение, без успех естествено, няколко дни по – късно са се опитали отново да се доберат до властта и да наложат военна диктатура. Излъчваме това съобщение, поради зачестилите слухове, че са намерени документи от заседания на някякъв така наречен Специален комитет. Искам да подчертая, че няма такива документи. Всички лица, съпричастни към горспоменатите събития се разследват от компетентните органи. А сега продължаваме с програмата. Следват патриотични песни и концерт на фолкрорен ансамбъл.
8.
В София има два големи моста. Това са Орлов мост и Лъвов мост. Под тях минават мръсни канали, които носят имена на реки. Поради съображения за сигурност, които не позволяват споменаването на името на моста, под един от тези два моста трима човека пиеха ракия и се смееха. Едният си беше чист клошар. Другият беше слаб и леко съсухрен , със зареян поглед и очила, с липсващо ляво стъкло. И пиеше ракията с огромно удоволствие. Третият беше най – усмихнат от всички. Потъркваше с ръка наболия си мустак, сякаш не можеше да се примири с него. Но продължаваше да се шегува. Пред тримата гореше огън. От време на време клошаря хрвърляше в огъня хартиени листа формат А – 4, на които в горния десен ъгъл имаше надпис „ Строго секретно“ . Най - усмихнатият човек от цялата тази странна компания изведнъж се изправи и се оказа , че през цялото време е седял на една милиционерска фуражка.
- Мама му стара ! Не мога цяла вечер да си седя на фуражката. Малко е смачкана, но мисля, че отново мога да я сложа на главата си. Хем няма кой да ни види, хем фуражката не е виновна, хем си обичам службата... Обичах я , де !
- А аз обичам да пия ракия ! Утре тръгваме по реката да събираме материал. Трябват ми малко кабели и ротор. Обещавам ти, че за три месеца ще направя нова машина . И ще се върнем в къщи. Наздраве !
- А мене ще ме вземете ли ? – Плахо се обади клошарят.
- Къде без тебе бе, приятелю ! Ако не беше ти още щеше да управлява Специалния комитет . Добре , че беше заспал пред мазето на Министерския съвет и като ни видя, така се уплаши, че счупи капандурата и падна вътре...
- Ама и вие как ги изпотепахте ! С един изстрел в тавана ! Пет човека с един изстрел в тавана !
- Рикушет . Какво да правиш. Ама и това трябва да се тренира, да знаеш. Бях го изтренирал няколко дена по – рано. Добре, че никой не умря. Оказаха се само ранени... – и милиционерът се усмихна.
- То и оня в НДК не умря. Така е като ви дават само стоп – патрони. Бе милиция, полиция... От един дол дренки сте. Не може да се разчита на вас. Не можете да утрепете никой качествено. Хайде , наздраве, че трябва и да поспим. Утре трябва да преровим боклука. Само няколко кабела и ротор ми трябват.
Точно в този момент клошарят се изправи и зае нещо като вличествена поза.
- Момент, другари ! Забравих да ви кажа нещо, което трябва да знаете. – Клошарят извади от джоба си ръчен часовник и го погледна с огромен интерес. – Точно след три минути ... Извинете ! Забравих да ви се представя. Аз съм новият председател на Българската академия на науките. Засега съм само член – кореспондент, но до няколко дни ще стана академик ! А... чакайте ... Имам и друга карта. – И член кореспондентът извади някаква служебна карта. Милиционерът се вгледа. Приличаше на неговата , но не съвсем.
- Това е карта на нещатен сътрудник на службите. Нищо не можете да направите. Всички тези документи , които горим са само копия. Сред минути ще дойдат да ви арестуват. Така че... Стягайте се !
Физикът и милиционерът се спогледаха. Погледите им не бяха отчаяни. Нямаха машина, но имаха избор. Да се подчинят на службите или да се подчинят на себе си. И двамата взеха решение. Едновременно. Хванаха мнимия клошар като талпа и го хвърлиха в реката. После тръгнаха да бягат , колкото силите им държат, но в различни посоки. Към двата края на евентуалното им спасение. Наум си обещаха , че пак ще се срещнат. И ще се качат отново в машината...
/ То стана един качамак, не ти е работа. Продължение сигурно няма да следва. Може да има продължение само ако нашите герои се спасят от трудната ситуация или когато полицията отново стане милиция /.