автор: ipsidixit

Мъгла обвива зла душа,
полята и небето,
и ручей тих, и водопад:
животът и сърцето.

Очаквам те - голям порой
от думи, упреци и капки,
зовящи облаци безброй,
безскрупулни закачки.

Но ти, като си без душа,
измиваш моето лице
с оплаквания за дъжда,
крепящи се на любовта.

Но пак отхвърлям тоз покой,
желая да сме заедно;
две капки от мечти поройни -
желание безиздайно.

И тъй, животът си върви -
игра през кафенета,
доверие за бъдни дни,
отричане в лицето.

И ручеят тече, студен,
размътен от мълвата,
че аз съм с теб, че ти си с мен,
изгубени в мъглата.


dies Lunae a.d. XIX Kal. Feb. MMDCCLVI a.u.c.