автор: pijama

- Дима, ще вземеш ли още едно кафе и на мен, моля те!
- И на мен също. Да. С две-три пакетчета и с мляко.
В кафенето нямаше други хора, освен четирите жени. Три от тях бяха седнали около кръгла бяла масичка по средата на терасата.
Оставих малкия си пътен куфар до една от съседните маси и се запътих към продавачката, която приготвяше техните кафета. Четвъртата от жените се бе подпряла на барплота и търпеливо чакаше димящите напитки.
Наредих се и аз. Жената пред мен отнесе две от кафета към масата и докато аз поръчвах, се върна, за да взема още няколко чаши. Продавачката ме погледна със защитно и недоверчиво изражение:
- След няколко минути затваряме.
- Едно кафе, моля Ви. Едва ли ще Ви забавя.
Тя пусна машината и ми хвърли малко по-доброжелателен поглед.
- Приятна вечер. - пожелах й аз и отнесох кафето си към масичката, до която си почиваше малкия ми куфар. Внимателно оставих чашката и изпружих крака, за да им позволя да си починат след дългия ден.
- Мима, ти ходи ли при доктор Здравков днес?
- Да. Изследванията ми още не са готови. Но поне ми каза, че ще трябва да чакам за първите сеанси повече от месец. Той ме бил предупредил вече. Представяш ли си? Не съм вярвала, че ще оставят човак така да...
- Това е безплатно лечение, скъпа. Държавата така се грижи. Не знам какво друго очакваш?
Една от останалите също се намеси:
- Ходих и взех от китайските билки от пазара. Спомняш ли си Миме? Онези, за които ми разказваше. Срещу чернодробната бактерия, която можела да се окаже основния причинител.
- Дима, да ти кажа, не ми се вярва един единствен тип бактерия да е причинител на всички видове. Прекалено просто ми се струва.
- Възможно е и да е просто. Нали знаеш, че като никой не знае, може да е всичко. Към билките дават и тинктура от орехови листа. Включена е в режима.
- Тони ти, ходи ли да видиш Митко и сестра ти?
- Да. Пак я нямаше, но той си беше там. Гладеше някакви дрехи на Илянка. Тя имаше вчера първи концерт пред публика. Две песни самостоятелно. Поканиха ме, но не успях. Бях в болницата чак до 7 часа вечерта. Чаках рецептите, но така не можах да ги взема всичките. Ламбова я нямаше и нямаше кой да подпише за нея. А до това време концертът почти беше свършил. Сега като се прибера, ще им в звънна да ги питам как са.
- Аз мисля да опитам и при този китайския лекар, който толкова много хвалят. - Първата жена беше заговорила отново.
- И да не помогне много, едва ли ще навреди особено.
- Този, който даваха по телевизията ли? С новите машинки и с акупунктурата ли?
- Не, не. Билково китайско лечение. Някакви билки, които сам забърква и не ти казва какви са.
- Аз за този, за когото ти казвах, чух че има много успешни случаи. Особено на дванадесетопръстник, стомах и на гърда. Можеш да го пробваш и него, според мен.
- Нямам време в момента. За сега химиотерапията и този китаец. По-нататък може да отида и при този другия.
- По-добре отиди скоро пак при Еньо. Поне да ти погледне зениците и да ти даде нещо.
- Миме за събота да ти взимам ли билети?
- Да.
- Колко?
- Ами чакай да му звънна, за да каже, дали иска да идва и той.
После гласовете се смесиха за няколко минути. Започнаха да говорят почти прекъсвайки се една друга, но явно темите им бяха познати и се прекъсваха по средата на фразата, защото знаеха какво ще каже събеседничката. През това време едната от тях, най-младата, говореше по телефона:
- Да. Да, в Зала 1. В Неделя. Да вземе ли и за теб? Добре...
- Добе, а като изчезне така от къщи къде ходи?
- Ами не я знам да ти кажа. Не съм я питала. А я няма и да каже, познавам си я.
- Нонче, а ти твоите взе ли ги днес.
- Да. Напълно добри са. Само контролен преглед след три месеца. И после на всеки три месеца. Нормално. Дано да задържи така.
Обърнах се. Останалите три от тях бяха притихнали за момемент и гледаха към жената, която бе казала последните думи. Тя им се усмихваше слабо и извинително.