автор: apostola

Обичам те!
Звучат ми тези думички фалшиво
във дните ни на времето плешиво.

Отдавна с тебе двамата,любима,
сме двете думички във пълна рима.

На дните наши винтче сме и гайка.
На рожбите сме таткото и майка.

Със теб съм хилядите дни и нощи!
Защо тогава питаш ме от снощи

обичам ли те силно и до днеска?
Каква е в тебе тази нова треска?

Не искам вече с думи да го казвам,
щом всеки божи ден ти го доказвам!