автор: LeoBedrosian

Уморено псУвам
последните кУчета,
клатУшкащи мУдно
безУмни дУпета.
Скопци на Утрото
и Управници на нощта
Умилкващи се
за Усмивката ми
копУлират неУспешно
със засУкани кУчки.

ЗатрУпвам с конвУлсии
мъдрУващи безУмци
рУшащи кУчешки
кУпчинки по Улици
и УмУващи за
неУловимото.

сУтрин бУлевардни
хУбавици с блУждаеща
походка разхождат
намУсено кУчетата си,
наУчили Урока за
Ума пасящ пАтки
от наизУстената им
Универсалност.