автор: Waljo

Днес живота е пак устремен,
преследващ празни химери !
Нагизден фалшиво, украсен
ненаситен, жаден и блудкав,

не търси смисъл да намери
със съдбата си е примирен.
Сладникав, лъскав, но туткав...
На колене, смазан, унизен...

Живота е лукс, мизерия
Отново морков и тояга...
Една кървяща артерия,
наоколо гладни хиени
и мъртъв, ненужен бродяга
той - изхабена батерия
те преядени и засмени
прогнила, жалка Империя...

Фалшиво лъскави витрини
и никому ненужни вещи.
Луксозни, мощни лимузини,
с рев, сред социален гнет...
Мечти изгарят, като свещи,
а дупета по монокини,
Емблемата на този свет
са силиконови бамбини...

Пак Призрак броди из Европа,
Той в сънища среднощни броди
и в съня стряска филантропа,
изискани, мастити банкери.
Дремят поробени народи...
а мозъци приспани тропат!
Страхлив, Капиталът трепери,
Пролетарии гробът му копат !