автор: zaltia

Усещам любовта ти с вятъра...
целуваш ме със капчиците на дъжда.
Превръщам те във фикс идея...
отново с птиците към теб летя.

За устните ти през деня копнея...
докосвам тялото ти във съня.
Любов ли си кажи, или магия...
сълзите шепнат името ти във нощта.

Върни се пак при мен любов...
аз мразя сивото, за цветното копнея.
Докосни ме, дай ми порив нов...
горчиво е без теб, и с болката живея.