Натрупал мъдростта на вековете
и цялата надежда на света,
живея с устрема на ветровете,
с уханието свежо на цвета.
Но всичко казано от философи
се сбъдва вече ден след ден до днес.
Възпяваме природата във строфи,
но я потъпкваме дори без чест.
И въпреки натрупаната мъдрост,
светът не следва смисълът й пряк.
И пак с нечувана до днеска дързост
събаря той последния си бряг.
Ще се обърнат всичките във гроба:
Конфуций,Хегел,даже и Сократ.
Че всичкото се върши в тъмна злоба...
Човека за човека не е брат.
Натрупал мъдростта на вековете,
живял в ухание от всеки цвят,
аз искам устрема на ветровете
да пазят бъдното на този свят.