автор: prizracheto

Местя се от дом на дом-
от къща, в къща.
И нямам сили да оставам.

Боря се с магията могъща,
която моето сърце е разболяла.
Вярвам в шестото си чувство,
макар понякога да ставам сляпа.

И в самотата ледена,
с която тази вечер ме прегръща,
сърцето мое, затаило дъх,
ще те дочака.