С цвят на шума от мръзнещи кестени,
с дъх на сухи дремливи треви
са пейзажите летни изместени
от предесенни.
Ранни мъгли
пак филтрират лъчите посърнали.
Безразсъдства, безсънства, бели
ветровете сега са превърнали
във хербарий от пясъчни дни.
И душата-плашило сред лозето
литва с лая на скитащ се пес.
Днес са твърде високи залозите
и безмислено ниски след днес..
На живота са прости законите
но умът прави всеки слепец…
Следсезонно се стича по клоните
тих следобеден хладен дъждец.
Милена Белчева
2009