автор: apostola

Боже! И аз, като всеки, мечтая
щастие да ме споходи.
Винаги срещу кутсуса роптая,
любовта с мене не ходи.

Нямам и лесни до днеска успехи
в дните ми трудни и тъмни.
Карам я още със старите дрехи,
качвам пътеките стръмни.

Що не почука на моите порти
дните си трудни да радвам?
Боже!И ти ли сега ме изпорти
в щастие да се не порадвам?