автор: sradev

Тази дупка е грозна, и мръсна – трябва да я пригодя. Как попаднах в нея - не ме питай.

Очите й гурелясали, зацапани и надраскани. Така и ще си останат – няма какво да се заглежда по други дупки. Па те и едни дупки – по-големи от Вселената.
Първо да се изтупат от прах идеите. Намерих няколко скапани и ги хвърлих в огъня – идеите като изгорят и се възраждат. Ама докато изгорят до край и осмърдяват дупката.
Ще трябва да се пусне малко свеж вятър от променливи. Е, то само x и y останали – нека правят течение: от едната на другата.
Няколкото насрани мисли изпрах и проснах на въжето да се сушат. Дупката погледна тъпо въжето и кихна. Изпрах ги пак, че ще вземе да ми зарази мислите със стари глупости.
През това време дупката изветря и стана съвсем скучна. Лепнах й малко вятър на топчета, ама пак си остана намусена. Трябва да й се вдъхне живот. Добре, че бях запазил няколко употребявани носни кърпи – подредих ги покрай очите, та по малко да пускат живи духчета.
Нещо чувствата са малко. Така е, защото на дупката й е студено. Едно вълнено перде ще свърши работа, ама няма. Ето три картона с надписи „топло”, „радостно” „усмихнато”. Свързах ги със страници от двуезична стихосбирка – ето ги и чувствата, ще има да си ги мъти.
Ама добре е да я облека. То на голи стихчета не се топли дълго. Кожуси биха били добри, ама де ги овците. Малкото фандъци вълна отидоха да греят дупчиците на дупката. А, ето го и гардероба – като няма дрехи и гардероба е дреха, казваше приживе народа. И раклата и няколко празни кашона и ето го облеклото. Огледа се дупката в една локва и се хареса, па се засрами, изчерви се горката, взе да се стеснява. Тя си е такава, притеснителна.
От какво се стесняваш ма, викам й, а тя измърмори „ами туй бюро, туй компютърище, ще ме помислят хората за учена”.
Не се страхувай – бюрото е без крака, а пък компа е лаптоп, което ще рече набедреник, мушкам го в раклата и никой не го вижда.
Отпусна ми се сърцето, извадих от съседната дупка 5-6 черги и я гиздосах като нова. От това тя още повече започна да се стеснява, ама нейсе – сърце да е широко.
07.10.12