автор: apostola

Застилам със утро леглото.
Денят си в бутилка наливам.
Обръщам хастара на злото
и вънка с росата се сливам.

Оставям следи по тревата
и хуквам по тучни ливади.
А вятър върви по следата-
въздушната сабя си вади.

Ръка на сърцето си слагам
и в угари черни навлизам.
Пречистено семе полагам
и с чистата съвест излизам.

На глътки денят си изпивам
до залез,кога се запали.
С умора нощта си напивам
под звездни очи незаспали.