автор: zinka

Крайно време е да завали,
да задуха и да захладнее.
Даже гърло да ме заболи –
предпочитам! Стига пек да не е!

Да преметна шал от габардин
върху новата си пелерина
и с изящна стъпка – тин-тин-тин –
по Царя кокетно да премина.

Ще отронва есенни листа
тих ветрец над жълтите павета
и с възторг ще разнесе вестта,
че съм доста жива /както в нета/

„Ех, че пръхка, есенна жена –
вятър да съм, че да и прилягам” –
ще помисли някой отстрана
и ще ме докосне с дума блага.

Аз, пък, с есенните багри в тон,
и с коси като оранжев губер,
след възпитания му поклон
за секунда време ще се влюбя,

както никога до този ден –
зрялата жена е лумнал огън.
Ох..., дано и той се влюби в мен –
иначе – да бъде пек, за бога!