Аз там, на тази дюна оживявам-
сред розата на всичките посоки.
С ръце и нокти пясък ще изравям
за да достигна до душата на дълбокото.
Там трябва да се срещат световете-
там може би енергии се свиват,
слънца се раждат, някому да светят,
а черни дупки в мрака си ги скриват.
И странно тихо е, като в око на буря.
Удобно, като в майчина утроба.
И тъмно е, като в изсвирено ноктюрно,
а не като в тъмницата на гроба.
Там пламват в центъра на слънчевата леща
пера от дрехите на падналите ангели.
Там минало и бъдеще се срещат
и ме застигат предсказания на Ванга.
Там е горещо като в преизподнята,
там липсва в спектъра зеленото,
но е молитвено, като във храм Господен
и ти се иска да застанеш на колене.
Там, там е моето убежище, в което
денят ми като лотос се разлиства,
расте, минава точно през сърцето
и в книгата на живите ме вписва.