автор: tender

Зала 7, НДК

Апостоле, обърнал си ни гръб!?
През рамото поглеждаш ни навъсено.
В очите ти долавям тиха скръб.
Прозира ярост през сетрето скъсано...
Дали си убеден, че ще те следваме?
Не мисля - за овцете трябват кучета.
От свойто нискочелие преследвани,
оставаме от себе си заключени -
с години... Векове след тиранията!
Апостоле, защо не те научихме
да бъдеш роб и ти... на простотията...
Ти беше сам... Раздаваше от питата,
с която после правехме ти помени.
След сто годишно всякакво "развитие"
остана ни от тебе само спомена
и погледа презрителен през рамото,
от който ми замръзнаха сълзите.
Апостоле, не ни вади от Ямите
на стъпките си. Там поне сме скрити.