автор: Rodenavlotos

Когато съмне и утрото червилото си сложи,
денят ми хуква на тънките си токчета
по негови си работи- все неотложни
и в ритъма на делника се вкопчва.

А аз какво? Измивам очи, асани правя
и в поза лотос бавно и дълбоко вдишвам.
За да съм вечно млада, за да не забравям,
топя телесните и стресови излишъци.

Това е моят начин за самоизмама,
а уж си вярвам, че излъгано е времето.
Но всички лъжем в тази обща мелодрама,
а времето тече си безпроблемно.

Финална сцена- страстите се нажежават,
TV екранът се прегрява от целувки,
а нечий живот ефектно се прощава
в сълзи и страст, на лачени обувки.