автор: trepach

Светещи прозорци –
напомнящи за своето безкрайно,
затворено съществуване…
Искри в нощта,
тръпнещи в очакване…
Светещ сноп лъчи,
разпръснал лепкавия мрак…
Тишината все мълчи,
хваналa ме под ръка…
Загасват и изгряват
малките слънца…
Внезапно… в себе си стаяват
топлина измръзнала в нощта!..
Неусетно те разтварят
и понасят в невидимото мисълта…

Изводи от неспокоен мир…