автор: Rodenavlotos

Присяда любовта ни като рибя кост
по чуждите гърла. Но с тебе
протегнахме от думи мост
и свърза ни, което ни разделя.

Морето- този сводник стар,
от птичи стъпки брод изплете
над стръмния и ничий яр
и си изми като Пилат ръцете.

И ето- вятърът на полутон
нашепва думички в ухото,
неподходящи за добрия тон,
но приемливи за леглото.

И нека някой ни вини-
от ангели сме по-невинни,
че светят в мрака две луни-
една над теб, една над мене.