автор: rad72

Наопаки изгубена следа.

Дърветата поникват от небето.
В обърната, разрошена гора
пътеките са стълби към лицето
на уморената от връщане луна.

Наопаки намерена причина
да си забравя чантата с неща,
които няма от кого да крия.

Наопаки затворена врата.

Ключа е под обувките на здрача.
Но някак... ми е рано за това
да се завърна. Вместо да прекрача.