Ах, дете...
без време разлистено,
със сърчице като цветно поле -
бели кокиченца, жълти маргаритки, увити около тънчките вратлета,
обърнати към слънцето...
От всяко вътрешно пристягане кървят цветята,
птиците се издигат...
Надеждата няма дом,
любовта няма адрес,
какво ще правиш, дете...
Ах, дете...
Дай гласа си на ветровете
семената да покълнат в пролетно утре.
Няма възможности вече,
където и да отида, ще нося повехналия ти образ.
Всеки път, когато мисля за теб,
ах, дете,
срама ще ме изгаря.
Ах, дете...
Нури Джан