автор: ednaotvas

Творецо на Вселената.
Всевишни и Всевластни.
Всемогъщи Вседържителю Всесилни.
На глътки животворно Слово Те приемам и отпивам.

Благодаря Ти,
че ме сътвори такава. Че ме приемаш без резерви.
Че ме познаваш. Че Те познавам.
Че позволи и вложи в мен зародиша на плодородието.
Че даде почвата. За думите и мислите.
Че отстраняваш плевелите в тайната градина.
Че ме подготвяш. Че ме екипираш. Непрестанно.
Дори когато възприемам твърде бавно.
Че ме изчакваш. И отново ме достигаш или изпреварваш.
До заедност.

Че ме съграждаш като храм.
От восък и от светлина,
когато паля се от Теб, Исусе,
със безпощадна вяра.

Благодаря,
че ме направи зЪрно.
Посяваш в плът,
а хиляди зърна ще произлязат от Духа в духа.
И гъста кръв
отмива и отнася всички грехове по пътя си.
До освещаване.
До разлюляване и сриване
на всички фалшиви и скалъпени представи.
До ново същество.

Защото няма нищо извън Истината,
която си заложил от Себе Си във мен,
за да я търся и намирам.
С всички сили. Винаги.
Когато се старая и успявам да Те следвам.
Само Теб.

Благодаря, че още ще ме учиш,
с търпение и благослов,
да мога да прониквам под ребрата,
зад очите,
да съумявам със сърцето си
да опознавам и разбирам
и чуждите сърце и ум.
До неизказана,
до неумираща любов.

http://www.youtube.com/watch?v=CJX43l9-Qx0&feature=related