автор: savana

Къде си моя смелост? В земята ли потъна.
Нали сега ще трябва сама да режа клона,
на който се люлеех като маймунка жалка
и чаках да ми хвърлят поредната бонбонка.

Дошло е време ризата си да разкъсам,
да я развея като знаме от покрива продънен,
дано край мене хората отново ми повярват,
че не съм гарга рошава, а белоснежен гълъб.

Ще трябва като тях до гуша да затъна,
за да усетя как пращи отдолу клона,
да стана част от тънка им кожа,
до която вече е достигнал ножа.

Тогава само знам, ще съм полезна,
а не глухарче нямо, прораснало над бездна.
Ще сричам пак „къде си, ти любов народна”
и няма да съм ничия изгнаница безродна.