автор: zaltia

Пъстроцветна снимка е денят,
изгрял за щастливите хора...
И пак към теб мечтите ми летят,
но очите ми са пълни със умора.

Седя на пейката, която беше наша,
попивам жадно, есенните слънчеви лъчи.
Животът ми без обич... празна чаша,
и тъжна музика в душата ми звучи.

Греших...и грешките повтарях,
мислейки, че няма да те заболи.
Лъгах те... и всеки ден те наранявах,
с ония моите, ония мъжките лъжи.

Тихо днес ти шепна... моля те прости,
и виждам как очите ти се пълнят със сълзи.
И в моите, дъждът не спира да вали...
аз коленича и те моля, повярвай и прости...