Смълчано е. Като че не до вчера
кипеше по дворовете живот.
Студът напълни одаите с хора.
Изви асмата под чардака гръб.
Проскърцва тъжно старата верига,
задвижила витлото на бунар.
Напълнен съд се люшва и прелива.
За миг един. И всичко е дотам.
А тихото се вдига окадено
от пушеци
към сивото небе.
Каручка пее жално в пътя черен.
Търкулва се гласеца на дете.
Пролайне куче. Вятърът изпъшква.
От голите дървета иска дан.
Под стряхата мамулите се люшват,
надиплени във сплит като гердан.