автор: Milvushina

Продължение от Паднала от небето (10)

Половин час по-късно, отчасти благодарение на чашата червено вино, цветът започна да се завръща в лицето на Мисти. Когато се посъвзе от шока, тя обсписа Лукса с въпроси, а ангелчето търпеливо й обясни за Едем и за Дървото на живота. Разказа й как се е покатерила по Великия Зид и неочаквано за самата нея се е озовала на Земята в техния заден двор.

- И не си виждала майка си откакто си тук? – попита Мисти.
Лукса поклати бавно глава. За момент тя отново приличаше много повече на загубено малко момиченце, отколкото на ангел.

- Горкичката! – възкликна Мисти. – Сигурно много тъгуваш за дома.
- Така е – отговори й Лукса с наведена глава, а Мисти майчински я погали по косата.
- А къде живееш сега?
- В малката къщичка на Сами в гората.
- Какво?! Искаш да кажеш, че си прекарала цели три месеца в онази стара дървена барака? – ужаси се Мисти. Бузите й пламнаха. – Самюел! Какъв срам!
- На мен ми харесва там – бързо я увери ангелчето.
- Вече ще живееш при нас. Още тази вечер ще те настаним в стаята за гости.
- Няма нужда, Мисти. Добре ми е в гората. Сред дърветата се чувствам по-близо до дома.

- Разбирам те, но не мога да го позволя! – Мисти се стресна от мисълта, че се опитва да се наложи на ангел и продължи по-смирено. – Решението е твое, но ще ни окажеш голяма чест да бъдеш гост в нашия дом. Освен това времето все още е меко, но зимата вече наближава и скоро ще стане много студено.

Лукса погледна към Сами преди да отговори. Приятелят й й се усмихваше нетърпеливо.
- Ще се връщаме в колибата когато пожелаем – обеща й той.
- Съгласна съм тогава. Ще остана при вас.
Сами целува ангелчето по челото, а после тримата се тримата се прегърнаха заедно и Мисти каза:
- Добре дошла в семейството, Лукса. Двамата със сина ми ще се грижим добре за теб.

-------------------

- Ние не ползваме много тази стая – обясни Мисти. – Преди в нея често спеше сестра ми, но тя не ни е идвала на гости откакто се премести със съпруга си в Аризона и роди. Моята майка рядко остава тук повече от ден-два, а другата баба на Сами не отсяда в къщата, когато е в града.
- Не сте ли в добри отношения с нея?

- Сложно е – каза Мисти и въздъхна. – Тя е много религиозна, мормонка е. Не беше съгласна синът й да се ожени за мен. Винаги е смятала, че мястото на Сами е при нея в Юта. Ако зависеше от нея, щеше да го отведе със себе си и аз повече нямаше да го видя.

Ангелчето нежно сложи ръка на рамото й, а Мисти й се усмихна.
- Сами трябваше да ми каже още преди месеци, но станалото – станало. Радвам се, че ще останеш при нас, Лукса. Чувствай се като у дома си.
- Благодаря ти.
В това време през отворената врата влезе Сами и седна на леглото до ангелчето.
- Погледни, Лу! – каза й той. – През прозореца се вижда гората. А само тази стена разделя моята стая от твоята. Мамо? Нали все пак ще ни заведеш на лунапарк?

- Разбира се. Но нека не е тази събота, а другата. Ще си взема почивен ден и в неделя. Тала ще можем да останем в Денвър цял уикенд.
- Сериозно? – зарадва се Сами. Лукса се ухили доволно.
- Да, ако преди това си приключил със съчинението по литература. И само да съм чула, че пак си се сбил в училище! – закани му се с пръст майка му.
- Не бери грижи, Мисти – каза ангелчето с безгрижна усмивка. – Считай го за уредено.

-------------------

В понеделник Самюел се върна на училище и сам се изненада колко тихо и спокойно място се оказа то изведнъж. За цял ден никой не го блъсна, шляпна или спъна в коридора. Боби Сандерс и Кевин не се мяркаха никакви. Срещна само Уесли Синджън, който го отмина без да дава знак, че го е забелязал.

Беше обещал на Лукса да приключи с домашното си още в началото на седмицата и затова след часовете вместо да си тръгне, отиде в библиотеката. Едва беше започнал да пише, когато чу нечий глас зад рамото си:
- Нещо напротив да седна при теб?

Той се обърна. Беше Кейра Кинг, новото момиче в училище. Сами направи физиономия. В библиотеката имаше десетина свободни маси, какво ли искаше от него приятелката на Лили?
- Сядай – каза той неохотно и веднага продължи да пише домашното.

Кейра се настани на съседния стол и отвори учебник. Четеше, но от време на време хвърляше на Сами дискретни погледи. Отначало той си даваше вид, че не забелязва, но накрая не издържа.

- Защо ме зяпаш? – попита той с раздразнение.
- Имаш синина на бузата.
- Е, и? Теб какво те засяга? – каза той по-рязко, отколкото възнамеряваше.
- Съжалявам за това. Опитах да се предупредя – каза Кейра.
- Какво? – намръщи се Сами, но нещо му просветна. – Почакай малко. Ти си била, нали? Ти си оставила онази бележка в шкафчето ми!

Тя кимна мълчаливо. Самюел се слиса. Беше очаквал всичко друго, но не и това.
- Не разбирам – каза той накрая. – Нали си приятелка на Лили? Защо го направи?
- Всички подозирахме, че Боби е намислил нещо, но ако Лили знаеше какво точно, щеше да го спре. Тя изобщо не е толкова лоша, колкото си мислиш!
- Тя ли те изпрати? Лили ли ти каза да говориш с мен?

Кейра бавно го изгледа през рамо. Самюел смело срещна погледа й. Очите й бяха малко раздалечени, но с гъсти, дълги мигли. Зелени, също като на неговата Лукса. Далеч не толкова съвършено красиви, но също така големи и изразителни. В тях гореше обида.

- Ако смяташ, че съм тук по нечие нареждане, значи изобщо не си е струвало да ти оставям бележка – каза Кейра и бързо започна да събира тетрадките си.
- Не, почакай! Права си. Виж, съжалявам. – Момичето седна отново. – Аз знам коя си ти и ти знаеш кой съм аз, но ние всъщност така и не се запознахме преди. Нека да започнем отначало. – Той протегна ръка. - Аз съм Самюел. За приятелите - Сами.

Тя бавно се усмихна и стисна подадената ръка.
- Приятно ми е, Сами. Аз съм Кейра.

-------------------

След нощната смяна Мисти се събуди по обяд в превъзходно настроение. Беше намислила да направи домашен сладолед, да прекара спокойна вечер у дома с децата, а на другия ден да ги заведе на лунапарк в Денвър. Да, въпреки че вече знаеше коя – или по-скоро какво – е Лукса, тя все пак често мислеше за нея като за момиченце. Като я гледаше кротко седнала под ябълката да чете книга, с крила скрити под плаща, бе лесно да се забрави, че не е човек.

Мисти се усмихна. Бог не я беше дарил с второ дете преди да овдовее, но тя си мечтаеше да има дъщеря. Щеше да я облича в красиви дрешки, да изрязва с нея картинки и да ги лепи в лексикон, да я води със себе си на пазар. Щеше да й купи десетки малки гребенчета и панделки и да сресва косата с часове. Да в учи как се правят пайове и сладолед. Мисти отново хвърли поглед през прозореца. Лукса все още седеше под ябълката, където я беше намерил Сами, и четеше някакъв роман на руски език.

Мисти извади престилката от шкафа под мивката и включи миксера. Ангелчето живееше в дома им едва от седмица, но майката вече се беше привързала към нея. Господ й я беше пратил, за да й се радва. Трудно беше човек да не заобича Лукса. Хората се стремяха към красивото, а в цяла Америка едва ли можеше да намери друго по-прелестно създание с такива дълги, гъсти къдри и изящни черти. Освен това Лукса беше умна, внимателна, нежна и грациозна. Беше идеала на всяка майка за дъщеря.

Мисти се усмихваше докато разбиваше захарта, сметаната, млякото и яйцата. После в едната купа щеше да добави цели лешници и парченца орехи и пекани, във втората – настърган млечен шоколад, а в трета – пресни малини. Щеше да стане чуден домашен сладолед, какъвто не беше правила от миналото лято. Знаеше, че синът щеше да поиска допълнително поне два пъти, а Лукса щеше да й се усмихне и да й каже, че за пръв път яде такъв чуден леден десерт.

Да, Мисти добре разбираше, че малкият ангел е при тях само временно и че още тази вечер божествената й майка можеше да дойде и да я отведе със себе си на Едем. Въпреки това, докато слагаше готовите купи сладолед във фризера, тя знаеше, че докато дойде този момент, щеше мисли за Лукса и да се грижи за нея като за своя дъщеричка.

В коридора се чуха нечии леки стъпки. Мисти забеляза, че ангелчето вече не е под дървото, а когато обърна глава назад, я видя да влиза в кухнята при нея.

- Интересен ли беше романът? – попита тя.
- Мммхм.
- Все още ми е трудно да свикна с мисълта, че владееш всички езици, които хората говорят на Земята – призна си Мисти. Усмихваше й се широко.
- Не само на Земята, а във Вселената – поправи я Лукса.
- Да не искаш да кажеш, че хора живеят и на други планети? –ахна Мисти.
- Разбира се. На Магнус! На Алфа Бета Зото, на Грюнвалия също. Но на Грюнвалия, знам, не приличат съвсем на вас. Високи са като жирафи.
- Какви неща научавам само от теб – засмя се Мисти.
- Аз също се уча. Днес ще разбера какво е домашен сладолед.

- Да, така е. Но няма да е преди вечерта. Сложила съм купите във фризера, нужни са поне пет часа сместа да се стегне. Имаме цял следобед на разположение. В Колорадо става много студено още есента и ми се иска да те заведа на пазар и да ти вземем нова рокля. Може би все пак е по-добре да изляза сама, защото градът е малък и ще привличаш ненужно внимание по улицата.

- Не се тревожи. Никой няма да ме забележи. - Деликатните устнички на Лукса се разтеглиха в доволна усмивка. – Мисля, че и това вече го умея.

-------------------

Когато Сами слезе за закуска в събота сутрин, завари Лукса да седи на пода в дневната с главичка наведена между краката си, а майка му на дивана сплиташе косата й в сложна прическа.
- Добро утро, Сами – казаха двете в хор.
- Добро утро – каза той. – Кога ще тръгваме?
- Ние приключихме със закуската. На теб съм ти оставила мляко и мюсли на масата – отговори майка му. – Аз съм почти готова. Като хапнеш и си измиеш зъбите, тръгваме.

Половин час по-късно тримата натовариха в колата малкото багаж, които бяха приготвили за екскурзията и поеха на север към Денвър. Бяха щастливи и развълнувани, а Сами и Лукса през целия път пяха любими хитове от Бийтълс и Елвис. В стария Додж ставаше все по-весело. След като Сами и Лукса изпяха за пореден път песента Жълта Подводница, Мисти не издържа и се включи към тях. Не си спомняше кога последно бе прекарвала толкова добре.

По обяд спряха в националния парк Пайк и си направиха дълъг пикник със сандвичи и кексчета. Наслаждаваха се на храната и на живописната гледка – върхове, поток, безкрайна борова гора. Накрая и тримата легнаха на върху одеялото на тревата. Мисти ги прегърна и целуна челото на сина си, а после и това на Лукса.
- Става късно за лунапарк – каза неохотно Сами.
- Нищо. Ще отидем утре – отговори му Мисти и затвори очи.

Когато спряха на паркинга на Холидей Ин, вече се свечеряваше.
- Лукса, предлагам за теб да вземем отделна стая – каза Мисти докато заключваше колата.
- А защо не останем всички заедно? – попита ангелчето.
- Защото в хотела няма стаи с три легла.
- Ние със Сами можем да спим заедно.
Самюел кимна с ентусиазъм. Мисти не отговори веднага. Тя отвори уста да възрази, но Лукса я погледна право в очите. Майката се олюля на пети и примигна.
- Вие двамата ще вземете стая с две легла – каза тя някак машинално. – Аз ще спя отделно.

Самюел погледна въпросително към ангелчето, но то не обели и дума по пътя към рецепцията. Мисти резервира две съседни стаи и тримата се качиха с асаньора на третия етаж.

- Ти си почини, мамо. Ние ще се справим – увери я Сами.
- Добре тогава. След час ще дойда при вас и ще слезем заедно за вечеря.
Веднага щом затвори вратата след себе си, Лукса се засили, разпери крила и се приземи по корем на леглото до прозореца. Сами седна до нея и сложи ръка на рамото й.
- Ти направи нещо на мама, Лу – укори я той. – Не бива да се налагаш така. Лошо е!
- Няма повече, обещавам. Тя не искаше ти и аз да спим заедно на едно легло.
Приятелят й прехапа устни, а цялото му лице пламна.

- Сами, няма нужда да се червиш. Знам откъде идват човешките деца. Знам и какво означава думата благоприличие, но тя не важи за нас ангелите, ние сме безполови. Пък не от това се опитва да те предпази майка ти. Друго е.

- Какво?
- Мисли, че ме станали твърде близки с теб. Тя осъзнава, че един ден аз ще си отида и е убедена, че ще страдаш ужасно.
Сами извърна глава и не отговори.

- Аз не съм съгласна с майка ти – каза тихо Лукса. – И да им се противопоставяш, копнежите няма да изчезнат. Ако бях останала сама, ти щеше да заспиш с глава обърната към стената, която ни разделя. Щеше да мечтаеш да си тук при мен и да мислиш какво пропускаш.

- Добре ме познаваш – поусмихна се той.
- Познавам те, защото ти ми даде възможност да те опозная. Освен това знам нещо за теб, което майка ти още не е разбрала. Ти не си същия Сами, който ме отведе в горската си колиба, защото не му хрумаше какво друго да направи с мен тогава. Ти се променяш. Станал си по-силен и много по-решителен. Знам, че когато се разделим, ще тъгуваш. Нямаше да е така, ако нашето приятелство нямаше никаква стойност за теб. Това означача, че всичко, което си мислил, казал и направил е идвало от сърцето ти. Ако някой ден те те попитат кои са били най-щастливите ти мигове в живота, онези, за които си е струвало да бъдеш жив, ще си спомниш този. Ще плачеш, защото съм си заминала, но по-важното е, че ще се усмихваш, защото съм била тук с теб.

- О, Лу... – каза Сами. Сълзите течаха от очите му и мокреха възглавницата. Той не се опитваше да ги спре или скрие.
- Знаеш ли какво, Сами? Мисля, ако можеш да избирам къде в цялата Вселена да се озова когато паднах, нямаше и да искам да съм на друго място.
- Аз също. Аз също, Лу.

-------------------

Когато Мисти дойде да ги повика за вечеря, двамата бяха приключили със сълзите и откриваха магията на леглото с нов пружинен матрак. Хванати за ръка двамата скачаха на него като на батут, а Лукса чак си навеждаше главата, за да не се удари в тавана. Сами писукаше възторжено, защото сам не можеше да се издигне така високо.
- Какво...? Ама какво правите вие двамата! Да не сте на пет, стига! Ще счупите леглото!

Лукса се приземи по задни части и я изгледа палаво. Приличаше на малко дете, което тайно е изяло глазурата на сладкиша в хладилника.

Тримата заедно отидоха в бистрото на мотела. Ангелчето както винаги почти не докосна храната, но Сами и майка му вечеряха обилно със салата цезар, говеждо с картофено пюре и черешов пай за десерт. Преди да се качат отново в стаите си Лукса размени насаме няколко думи с Мисти, намигна й и се прибра при Сами.

- Какво й каза? – попита той подозрително.
- Че на нейно място първо бих взела една вана, за да се освежа, а после бих слязла в бара.
- Смяташ ли, че ще те послуша? – попита я той.
- Разбира се.

- Добре си направила. Мисля, че е време мама да помисли за себе си. След училище аз ще отида в колеж, а тя ще остане съвсем сама. Какво ще правим ние? Вече е късно, а ще ставаме рано утре. Искаш ли да си лягаме вече?
Тя кимна, вмъкна се под завивката в леглото с гръб към Сами и го остави да се приготви за сън на спокойствие. Той си взе бърз душ. Няколко минути по-късно светлината угасна, а Лукса почувства как нечия нежна ръка леко я отвива и докосва крилата й. Ангелчето измърка доволно. Сами се настани зад нея и продължи да я гали.

- Хей, Лу – прошепна й момчето й след известно време. – Ти също се променяш. Пухът ти е станал някак по-гъст и по-плътен. И още по-мек.

Лукса не отговори. Сами прецени, че тя вече спи, целуна я по ушенцето, зави я отново и се премести в собственото си легло. Мина близо час, но той беше развънуван от събитията през деня и не можеше да заспи. Взираше се в гърба на ангелчето и размишляваше за разговора им по-рано следобед. Мина полунощ; той чу вратата на съседната стая на майка му да се отваря и затваря, а сънят все така му убягваше. Накрая Сами се обърна на другата страна и си наложи да затвори очи. И това не помогна.

Тогава той усети, че ангелчето става от леглото си и ляга под одеалото зад него. Ръцете й много нежно го докосваха там, където щяха да бъдат крилата му, ако беше ангел. Сами пое дълбоко дъх. Искаше му се... как само му се искаше тя да не спира...

- Лу, недей – каза й той съвсем тихо. – Ти се успояваш и се отпускаш, но на нас хората това ни действа по съвсем друг начин. – “И ако продължиш, гарантирано няма да мога да заспя до сутринта”, добави на ум той.

Ангелчето кимна в тъмното и прекрати ласките.

- Исках да ти помогна - обясни тя меко. – И ще го направя. Обещах ти да не го правя повече, но нека това важи от утре. – Лукса се надвеси над него и го погледна в очите. – Заспивай, Сами.

По равномерното дишане на момчето, тя разбра, че е постигнала целта си. Притисна се към него, облегна главичка на рамото му и също потъна в сън.


СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ