Нещо смътно безкрайно тревожи ме.
Нищо свястно не правим. А можеме.
Губим смисъла. Средствата, целите
търсим нейде попътно в тунелите.
Зад огради живеем - самотници.
За живот в общество - неграмотници.
Край задушния зид на панелите
свобода консумират несмелите.
Цъкат в пътя ни адски часовници
и взривяват безбройни условности.
Върховете на дните ни, късите,
застрашени са от земетръсите.
И духът е в това измерение -
плахо мята се. Без вдъхновение.