автор: apostola

Септември с Август се поведе
и прегоря от жега.
Той топла есента доведе-
от алфа до омега.

Душата топла се отлиства
от летните си грижи.
И цветната дъга ни плисва
в очите леко рижи.

И жълто става ни небето
от есенната четка.
Присвива зЕници детето
от цветната му гледка.

Денят събира цветни листи
и шие си килима.
Нощта започва с димни писти
в седянката любима.

И само белите ни зелки
белеят на пазара.
А зад сергия бързи лелки
си хвърлят шест на зара.