автор: apostola

До болка чисто е небето.
И няма облак,нито прах.
Запали слънцето кюмбето-
в очи лъчите му събрах.

Денят потъна в мойте вени.
Сърцето ритъм ускори.
С невидими звезди-засмени,
просторът днес ме покори.

И в мене дързост се надигна
да литна в тези небеса.
Луната зад перде намигна
зарадвана от чудеса.

Изпратих горе мисълта си,
а аз останах тука тих.
Видях тогава пепелта си
и в нея себе си открих...