автор: Boryana

Обрасъл е в бурени пътят, водещ към селото.
Шубраци и диви къпини превземат леглото му.
Маранята трепти. Тука е царство на жегата.
На самотното лято. И на живота самотен.

Като нишка проблясва останала тъничка диря;
два- три пъти на ден преминават по нея каруци.
Тихо кретат по пътя и теглят товара животните.
С неподвижни очи ги сподирят, навити, влечугите.

А на каприте старци с превити, увехнали мускули,
с гуреливи, немощни очи следват пътя към селото.
Там ги чакат, от тях по- превити, стариците.
И ги вика камбанният звън за опело.

Скрила спомен за друго, вече на смърт само бие
оцеляла през времето стара, ръждива камбана.
От поредния помен сити, мухите се вият
и бръмчат, над паници със жито събрани.

И обрасва все повече пътят, водещ към селото.
Не след дълго съвсем ще изчезне леглото му.
Маранята трепти. Тука е царство на жегата.
На самотното лято. И на живота самотен.