С нея се запознахме на един курс по френски. Още при първата ни среща в аудиторията, сред останалите курсисти, я забелязах. Беше слаба, с дълга черна коса и поглед, различен от останалите. Усетих, че тя ме забеляза, а после неволно и безизразно сви глава, като дори се изчерви. Реших- ще отида и седна при нея.
Хареса ми това момиче, имаше нещо невинно в нея, а всъщност бе и доста красива. Така се запознахме с Гюлиз. Тя беше икономистка, завършваше финанси, а аз се дипломирах с история, като карах втора специалност публична администрация. Исках много да започна работа в някоя администрация, а и ме увличаше теорията на публичното право. Четях до късно, ходех на курсовете по френски, градях и планове за бъдещето. Гюлиз бе по-прагматична. Тя бе от далечен град в Родопите, познаваше цената на хляба, вързваше през лятото бали с тютюн, четеше много литература, а мечтата й бе да започне работа в банка. Станахме приятели покрай френския, а аз започнах да усещам, че не само свиквах с нея, а дори я и обикнах, но не смеех да си го призная. Не знаех нищо за произхода й - само това ми бе казала, че идва от Родопите и се гордееше с планината, с чановете, с полетата тютюн, с това, че помагала на баба си да нижат тютюн преди години, а после се научила да точи кори и прави баница със сирене. Разказваше ми и за братята си- единият, от които работеше в Турция, а другият бе в Белгия. Казваше ми: „ Аз съм неслучайно Гюлиз. В сърцето ти ще оставя следа, хубава като роза- да не ме забравяш! Роза съм, но виждаш ,че имам бодли”- като онази турска поговорка, после се засмиваше. Бяхме ходили вече почти два месеца на курс, когато я поканих за първи път на среща. Тя трудно се съгласи.......Беше облякла дълга рокля и сако, носеше некрещящ грим, а червилото по устните й ми се стори дори бледо. Говорихме нея вечер много, смяхме се, а когато тръгнах да я изпращам, като я прегърнах, беше вече октомври, тя дори леко се дръпна. Неусетно стигнахме до нейната квартира, когато тя ми каза:
- Знаеш ли, ти си много внимателен, възпитан, по-добре от мен се справяш с френския, отдават ти се езиците....има нещо, което не съм ти казвала, а и ти се колебаеш?
Погледнах я проницателно, но не разбирах смисъла на думите й. Тя обаче ме усети и спомена:
- Аз произхождам от семейство, което е малко по-консервативно. Усетих още от рано, че ти ме харесваш, но не ти давах поводи, не исках да бликват чувства в теб. Не знам, дали нещо сериозно ще се получи между нас, но държа да ти кажа, че майка ми е от турски произход, а баща ми е помак. Ние сме религиозни, аз съм малко стеснителна, но те преценявам като сериозен човек. Не знам дали моите хора обаче ще те възприемат.
- защо?
- Ами знаеш ли- в моя край обикновено те омъжват в някой познат род, като гледат да се запази корена и потомството. Държим на традицията, като дори и батко редовно си идва с племенниците от Турция. Той там работи като хирург в една болница в Измир......Ти прецени- заслужава ли да имаме връзка.......
- Да, аз те харесвам много. Ти си толкова красива, интелигентна, внимателна. Аз завършвам история и ми са много интересни вашите традиции. Държал съм изпит по история на Византия, а също и на османския свят. Също знам много и мисля, че макар религиозно да сме различно, то тази ни различност позволява да търсим близост, тъй като интеграцията в Европа е актуално понятие...
- Вярно е. Това е и наистина бъдещето, да търсим пътищата на културата, историята, цивилизационния подход за установяване на по-трайни и човешки отношения, защото разделителните бариери доникъде няма да ни доведат. Трябва обаче и ние като турците да търсим по-задълбочено корените на нашата история и култура като гаранция, че ще издържим на предизвикателствата на времето.
- Гюли, нека не говорим толкова за това. Все пак си позволихме дълга минута на родинознание. Стана късно!
Целунах я и се разделихме.........После близо година бяхме гаджета. Излизахме, учехме заедно, ходихме тайно на море. Дойде обаче време, когато аз се дипломирах и трябваше да започна работа в родния ми град. Тогава тя ми каза:
- Нашето време изтече. Бяхме щастливи, но по-добре е да се разделим. Аз научих много от теб за историята, за културата на източноправославния свят, опитвах се да правя сравнения с ислямския модел, но чувствах, че не ми достигат сили и знания. Ще се върна в моя роден край. Даже сега тук без теб ще ми е мъчно и скучно- затова реших и подадох молба последната година от следването си да изкарам задочно. Ти не знаеш това. Мисля скоро да не се женя, защото ще сравнявам мъжете, които срещам с теб. Все пак разбрах много нови неща за нашата страна от теб, ти си толкова любознателен и старателен..........Ала знаеш ли аз не мисля да остана тук........България е хубава страна, но обществото ни все още е консервативно по много въпроси. Когато отида в чужбина обаче няма да спра да мисля за родината си, ще си спомням за теб.........колко бяхме щастливи някога..................разбира се, ще мисля и за минутите родинознание, които ти споделяше с мен......Убедена съм, че човек може да достигне някакво щастие, стига да иска..........А любовта тя започна някак неусетно и свърши с минутата родинознание, защото всичко дължим на страната, в която сме отрасли .......така си мисля........................
Разделихме се.................аз трудно забравих Гюлиз. Чувахме се често по телефона, на скайп не се виждахме, защото тя не беше никога споменавала на родителите си за мен. Така я бе посъветвал по-големият й брат. Пишехме си мейли, като междувременно тя почна работа в една фирма. Скоро стана главен счетоводител, а аз не преставах да се шегувам горчиво - дали не е намерила нова, по-истинска любов. Гюлиз пък се шегуваше през сълзи, казвайки – бодлите на розата не всеки може да им издържи..........а и как да те забравя. Започна да обикаля страната ни, като често публикуваше снимки във фейса- пишеше ми дълги писма, споделяйки, че минутите по родинознание не са били излишни в нашата връзка. Говореше ми за история, започна да се увлича от философия на науката, купуваше си новоизлизащи книги, а когато можеше ходеше на театър в Пловдив с приятелки. Опитваше се да търси в детайли общото между ислям и християнство. Понякога спорехме виртуално за историята ни. Беше толкова умна, любознателна и упорита в търсене и тълкуване на историческите факти и хипотези – такава странница и хубавица можеше да бъде само тя!
Един ден спря да пише. Учудих се- помислих си, че е срещнала друга обич, като дори се зарадвах скришом- Гюли не можеше вечно да бъде мое цвете, а и трябваше да всеки от нас да забрави миналото, колкото и трудно да бе това...........минаха месеци, Гюли заличи и пощата си, мобилният й телефон бе изключен. Една нощ ме събуди продължително прозвъняване на телефона ми. Вдигнах на непознатия телефон. За мое огромно учудване чух нейния глас. Каза ми:
- Здравей. Не съм те забравила, затова реших да избягам от България. Обичам страната, в която съм родена, научих много за нея от теб, осъзнавах с всяка заедно прекарана минута богатството и величието на родните корени, но и разбирах, че трудно ще преодолея раздялата ни. Затова реших да замина при батко в Белгия. Тук карам курсове по счетоводство и след някой друг месец ще мога да работя по специалността, защото знаеш и с френския се справям.......... а ти- намери си момиче, не се тормози и ако за нещо се колебаеш- запомни от мен, че минутите по родинознание не са били загубено време в нашата връзка........може би са били огледало, в което реално да погледнем себе си и опознаем света около нас..........Благодаря ти за всичко, а ако получаваш анонимни съобщения, говорещи ти за любов нежно и познато по стил, не се чуди......може би, ще се досетиш за тайнствения им подател......Остани в България, опитай се да създадеш свой свят, близък до ценностите си, защото много хора имат нужда от човек, можещ да споделя толкова мисли по родинознание.....а сега, чао!
Погледнах номера, беше скрит....ах тази Гюли..........Само тя можеше да бъде толкова тайнствена, прагматична и интересна! Сега живея скромно, изкарвам прилично пари, чета книги, понякога гледам и турски новини по телевизията, опитвам се да си спомня и доста неща от курса по френски, като се връщам в аудиторията, седнал до Гюли...........Мисля си и колко много хора още имат сега нужда от минута родинознание- във време, когато образованието ни страда. Ала се възхищавам на хората, наши сънародници с друга религия, които успяха подобно на Гюли да разберат и проникнат в същността и цената на минутите по родинознание. А дали всички можем да бъдем поне малко взискателни и отговорни честно за това пред себе си?................
Гюлиз (тур. име)- със следа, хубава като роза