В такава лунна нощ, горещо-чувствена,
набъбнала от страсти и мечти –
в такава нощ ще разчета по устните,
това което премълчаваш ти...
Ще стенеш и ще пъшкаш – непожалено
ще скърца старото, измъчено легло –
ще искат още, гънки ненагалени,
свенливо скрити под останки облекло.
Ще преоткрием извора на страстите,
стенанията ще се слеят с вик
на дълго и така желано щастие,
което трае вечност... Или – миг...
Пришпорвай ме, Любов – така препусна ли,
ще спра мига, за да не отлети
и ще напиша, с устни – върху устните
Обичам те... Обичай ме и ти!
Бой..Боев, 2012