автор: angar

Във столичен известен ресторант,
седял известният поет Бесан.
Ту се усмихва тихо, ту въздиша –
пак вицове навярно в рими пише.

На друга маса пък каре младежи,
студенти от НАТФИЗ, а не невежи,
си шепнат нещо, нещичко чертаят –
пак скеч навярно, някакъв, ще разиграят.

Един от тях след малко се изправил,
и до поета, в гръб се приближил,
и по врата шамар му зашлевѝл,
като извикал:

- Здрасти бе, Ангар!
Къде така изчезна бе, другар?

Бесан казàл:

- Приятелю, грешиш.
Как мене със Ангар ще ме сравниш!
Това че в мене него припознаваш,
показва че ни мен, нито Ангар познаваш.
Аз съм поет – Ангар е каруцар.

Студентът се сконфузил.

- Извинете…
Навярно съм се припознал…. Простете …

Сконфузен се прибрал на свойта маса,
ала след малко пак се приближил,
и нов шамар върху врата му залепил:

- Защо ме лъжеш – ти си бе, Ангар!
Не ще се умориш да се шегуваш!
Сега на друг човек ми се преструваш!
Поет си, но като артист - не струваш!

Сега Бесан съвсем се разгневил:

- Младежо, чуваш ли какво хортуваш!
Не за артист – и за поет Ангар не струва!
Че е поет той само се преструва!

И пак младежът много се смутил,
и пак сконфузен се отдалечил.

А сам Бесан,
за да избегне таз досада,
на втория етаж се настанил,
и писането там си продължил.

Ала и там студентът го открил,
и нов шамар върху врата му залепил:

- Ангаре!
Гледай го къде се крие!
А долу аз без малко да пребия
един човек – така да ти прилича …!
Ангар, да знаеш колко те обичам …!

И той понечил и да го прегърне.
ала Бесан свирепо се извърнал:

- Пръждосвай се от мене бе, келеш!
Не съм Ангар – кога ще разбереш!
Сега ще изхвърчиш през тоз прозорец!
Да бе ме припознал в Старозагорец,
във Папакот, във Райсън, в Албатрос!
а ти – в Ангар! Ангар е тъп и прост!

Младежът пак ужасно се сконфузил.
Назад, назад, като насрано бебе, се изхлузил,
и като се прибрал на свойта маса,
казàл:

- Сега да си довършим баса.
От теб за първия шамар – петарка.
За втория от тебе - десетачка.
За третия – от тебе - двайсетачка!
А утре другаде ще ги изпием,
и някой друг поет ще понабием.
Желание душата ми изгаря -
да мога и Ангар да нашамаря.
Но ресторанти той не посещава –
и туй до днес от боя се спасява.