автор: nikikomedvenska

Мълчи лъвът... Не му достига сила.
Оплешивял до ноктите си чак.
А лъвската му смелост се е свила
почти до смелостта на котарак.

И кротичко облизва свободата,
забулена в закони от лъжи.
Лъвът – като чиновник на заплата...
Лъвът – забравил вече да ръмжи.

Но аз очаквам пак с рева си кански
да възвести, че в битката е пръв,
защото знам – един Юнак Балкански
сънува нощем своя боен лъв.