автор: kasiana

(фентъзи)

         Дàвиде очакваше професора в каютата му. Бе изпълнил всичко, което Апостол Раев поиска от него, когато от каюткомпанията му се обади на китайски по мобилния телефон, за да не разбере Имеона за какво си говорят.
         В действителност Дàвиде беше частен детектив, с когото баща ù се познаваше. И когато девойката започна работа като личен биограф на Алекс Магнум, професорът нае детектива, за да бди тайно от нея за живота ù. Но не само за това…


         Камериерът вече бе подредил на малка масичка чашите и приборите от обяда на Парис Амиз. Дори бе взел няколко косъма от гребена му. За щастие бе открил и дъвка върху нощното му шкафче, а в пепелника – фасове от цигари, докато привеждаше в ред каютата на главния механик.

         -Grazie, Дàвиде! – благодари му професорът още щом влезе.

         Детективът отвори своя ултрабук(мини-компютър).

         Докато професорът разговаряше с Имеона в столовата, Дàвиде бе снел пръстовите отпечатъци на Парис, оставени по чашите, и ги въведе в ултрабука, който имаше необходимата за това програма. После добави и пръстовите отпечатъци на Огнян, които Апостол Раев бе му изпратил още преди да дойде на яхтата. Цяло щастие бе, че на Дена - първата съпруга на професора, бе ù хрумнала идеята, месец преди злокобния за младото семейство ден, да вземат и сравнят пръстовите отпечатъци на близнаците…

         След обичайните поздрави, детективът продължи наблюдението си, краят на което наближаваше.

         В това време Раев извлече достатъчно количество генетичен материал от косата, дъвката и фасовете на Парис и ги заложи в мини-лабораторията. Тя имаше експресна програма и най-късно до неделя към обяд щеше да му даде резултатите от ДНК-експертизата.
         След като приключи своята част от съвместната работа, професорът затвори куфарчето и застана прав зад стола на Дàвиде, наблюдавайки внимателно екрана. Усети, че пулсът му се ускорява. Не по-малко бе и вълнението на детектива. Минута-две-три…Отпечатъците на Парис и Огнян се сляха.

         -Пълно съвпадение! – екзалтирано извикаха Дàвиде и Раев.

         В същия миг някой почука. Детективът бързо затвори ултрабука и го остави в един от шкафовете. Професорът вдигна мобилния си телефон, преструвайки се, че говори с някого…

         Дàвиде тръгна към вратата и я отвори. Пред него стоеше Имеона. Камериерът ù се усмихна учтиво, даде ù път да влезе, обърна се и каза с уважение „чао, сър” на Апостол Раев и се запъти към каютата на Алекс Магнум. Трябваше да я приведе в идеален ред, защото преди час старши помощник-капитанът Питър Соларис бе му съобщил, че в неделя, тоест – утре привечер, капитанът ще кацне на площадката на AURORА...

         -За какво съвпадение става дума, ако не е тайна, татко? Прости любопитството ми, но неволно чух този неистов твой вик – попита, сядайки на фотойла Имеона.

         Професорът затвори джиесема си, остави го на масичката и видя, че Дàвиде бе забравил да отнесе подноса с чашите и приборите на Парис Амиз. Имеона също ги съгледа, но преди да се запита що щат там, на вратата се почука тихо и след спокойното „Да” на баща ù, при тях влезе камериерът. Извини се, че в бързината е забравил нещо, взе, каквото трябва и бързо напусна от каютата.

         -За какво съвпадение говориш? – с престорено учудване попита бащата.
         -Ами, стори ми се, че преди да вляза чух да изричаш думата „съвпадение”, татко…
         -О, това ли? Говорех с един мой студент по дипломната му работа – измъкна се професорът – Но я ми кажи ти докъде стигна с твоята „Повелителка…” – попита я на свой ред баща ù.
         -Скоро ще приключа с първата част. Но това сега не е най-важното за мен… Бих искала да продължим разговора си за друидите…

          Мобилният телефон на професора звънна. Той го отвори и видя, че имаше есемес от Дàвиде. Извини се на Имеона и се зачете в съобщението. Детективът бе написал: „Утре, 10 часа в катедралата „Сан Марко” във Венеция”. Следваше цифрата 2 и до нея едно Z. Това означаваше, че Дàвиде има да му казва нещо по втората задача, която професорът беше му поставил…


Следва