Дните ми чупливи са
като ръжда поръбила
крайче на листенце,
есен ми е.
Нощите безмълвни са
като тичинки помилвани
от пепрудени крилца,
тихо ми е.
Небето ми разплакано е
маскира с облаче тъгата си,
а остатъчното синьо
чака ме.