В разгарата е знойно лято,
когато мравки и щурчета - ято,
работят упорито и верижно,
и всичко е така безгрижно,
защото свирят неуморно тук щурци,
известни като ненадминати свирци
със свойте сладостни мелодии,
подобни на изписани рапсодии.
А кой не знае мравки,
препускащи край незабравки,
как трудят се усърдно
и сякаш, че усилието абсурдно
подготвя ги за зима снеговита,
дори да бъде мразовита.
И ето, че дойде и зима,
но хляб за всички има
през таз заслужена почивка
под бялата и пухкава завивка.
И пак надуват гайдите щурците,
а мравките излъчват пък певците,
че в настъпилия вънка ад
никой няма да умре от глад.