автор: ulianka

Идва ред и на суша след толкова дъжд -
беден бе Ной, нямаше средства за кораб.
Поогледа се Господ - нашир и надлъж
неспасени и гладни се лутаха хората.

И земята погълна последната капка вода,
щом видя, че тълпите крещейки се давят.
А в калта им захвърли една проста греда -
който може, спасителен сал да направи.

Но нали вече нямаше дъжд и спря да вали,
се изгуби смисълът от такива строежи.
И дървото го хвърлиха в огъня - нека гори,
и прибавиха даже рибарските мрежи,

понеже всичката риба тотално измря,
а от жажда загинаха стотици хиляди твари...

Но не щеш ли след време потоп заваля,
а човеците нямаха сал. И се давеха...