автор: vitoriovitalis

Спокоен мирис на липа
се стели под дъжда внезапен.
Вървя с измокрена глава
към моя град забравен.

Високите тавани.
И жълтите дъски,
със липов цвят постлани –
както преди.

И белите стени
със Яворов и Гоце.
Лимоните встрани.
Големият прозорец.

Сред липовия цвят
лежи спокоен дядо.
Две бабички седят
и нещо разговарят.

Когато си дошъл
от първата война...
Нататъка не чух,
защото спря дъжда.

И аз съм някак чужд.
А тука съм роден.
Като един внезапен дъжд
пред залеза на този ден.