автор: ambrouse

Плувката потрепна, после рязко се шмугна под водата, което накара Геле да се ухили широко с много зъби, повечето от които обаче развалени. Явно на кукичката този път се бе закачила едра риба. Жената на Геле надигна глава от плетката си и се загледа в изпънатата корда.
- Жено, това парче е поне две кила, слушай ме какво ти казвам! – възкликна въодушевено Геле, докато навиваше сръчно макарата.
- Ще видим, ще видим – промърмори скептично Гелевата съпруга Пена.
Под повърхността на езерото затрептя сянка, след което се показа едра риба, приблизително петдесет сантиметра на дължина. Геле беше опитен рибар и беше виждал какви ли не риби, но на такова нещо никога не беше попадал. Рибата имаше несъразмерно голяма глава, изпъкнали, почти човешки очи, опърпани перки и тумбесто жълтеникаво тяло, по което почти нямаше люспи. Общо взето грозотия невиждана.
- Я! Тва па кво е! – изпръхтя Геле и ококори изненадано очи, заприличвайки за момент на рибата.
- Съмнявам се, че това тук става за ядене – подхвърли разочаровано Пена, докато Геле гнусливо откачаше рибата от кукичката. – Сигурно е някакъв мутант.
- Леко ми мяза на каракуда… - подхвана Геле, който бе не по-малко разочарован от жена си.
В този момент рибата размърда дебелите си белезникави устни и каза:
- Аз съм златна рибка, моля ви пуснете ме!
Геле метна рибата в кофата и отскочи стреснато назад, а Пена се олюля и едва не се катурна от табуретката си.
- Леле! – възкликна Геле и запримигва глуповато, загубил ума и дума.
- Аз съм златна рибка, моля ви пуснете ме! – повтори странното същество и се преметна няколко пъти в кофата.
Пена се окопити първа.
- Ама ти говориш – каза предпазливо тя.
- Говоря ами, нали съм златна рибка – отвърна троснато рибоподобното същество.
- Те такова животно нема! – обяви Геле и запристъпва нервно от крак на крак.
- Аз съм златна рибка, моля ви…
- Извинявай, ама ти на риба не приличаш, камо ли пък да си златна – каза Пена. – Кое ти е златното?
- Я не обижда, аз съм риба и половина – възмути се съществото. – И ще ви изпълня желание и половина, ако ме пуснете.
В очите на Геле заиграха лукави пламъчета.
- А защо желание и половина? Чувал съм, че златните рибки изпълняват три желания – каза той, докато бършеше запотените си длани о панталона.
- Защото съм риба и половина, затова.
- Ти май нещо ме будалкаш?
- Едно желание за теб и половин за твоята половинка, жена ти демек. И ме пускате, става ли?
Геле сбърчи вежди.
- Хитрееш, усещам те аз!
Очите на рибата помръкнаха.
- Срам не срам, ще си призная, какво пък. Преди месец ме улови един глупак. Предложих му аз да му изпълня три желания, но той не ми повярва и ми остърга златните люспи, щял да ти даде на златар да му направи ланец. Чумата да го тръшне дано! Оттогава мога да изпълнявам само желание и половина. Толкоз.
- А защо за мен половин желание? – попита предпазливо Пена.
- Защото си моя половинка, жено. Плюс това рибата аз я улових. Добреее… аз искам… много пари, целият апартамент да е пълен с пари – каза на диалект Геле и започна да си тананика попфолк евъргрийнът „Пари нема действайте”, поклащайки ритмично коремните си тлъстини.
Пена също искаше да има пари, та нали с тях дори и здраве може да се купи. Замисли се… Джакпотът тази седмица бе достигнал 3 милиона.
- Аз искам шестица от тотото.
- Мъ си проста, нали парите аз ги пожелах.
- Че само ти ли ще харчиш! На тебе ще разчитам аз цял живот, ай сиктир! При три милиона джакпот, милион и половина за мен… чудничко.
- Хубаво. – промълви златната рибка. – А сега ме пуснете.
- Да не ни излъжеш? – попита Геле.
- Всичко точно изпълнявам аз.
- Хайде бегай, и без това не ставаш за ядене – каза Геле и пусна златната рибка. После изведнъж нещо започна да го гложди отвътре. – Пено, ти поиска шестица от тотото?
- Да, и кво?
- Ами ако още сто човека спечелят шестици? Ще трябва да делиш печалбата с тях.
Лицето на Пена помръкна.
- Винаги си била проста.
- Ти пък си много умен. Целият апартамент да е пълен с пари? Ами ако тази остърганата го напълни с жълти стотинки?
Лицето на Геле също помръкна.
- Качвай се в колата и да бегаме към къщи!
Пред входа ги чакаше групичка съседи.
- Какво става? – попита притеснено Геле, докато слизаше от семейния москвич.
- Явно ти е гръмнал бойлерът, Геле – отвърна един. – Изпод вратата излизат водни пари. Току що извикахме пожарна.
- Пено, къде е фишът?
- Ами... вкъщи, на полицата.
- Бързо, да го вземем преди да е изгорял!
Съседите се спогледаха неразбиращо.
След час, докато пожарникарите все още гасяха, Геле и Пена седяха пред телевизора на съседите и се взираха недоумяващо в спасения от тях тотофиш. Току що бяха изгледали тегленето на тиража.
- Ама как така! Защо имам само тройка? – проплака Пена.