автор: krissi

Или иначе казано: “ Айка-Найка –Данайка и Данаил-Дани-Дачето две страхотни хлапета“


Айка-Найка-Данайка,
без да пита своята майка,
с другарчето си Данката,
тихомълком за ръчица, двамката
към полянката до реката се завтекли,
да премерят футболни сили се зарекли.

Данката ще е вратар – успешен,
Найката – нападател безгрешен.
Ето, започва успешно играта.
Найка шутира, а Дани чевръсто се мята,
топката хваща и горд от успеха
към Данайка подава, за нейна утеха.

Тя се засмива, хитро финтира…
Удар и ето, топката тупна - излъга момчето…
После коварно ,търкул по- нататък
Скок-подскок и цамбур във реката.
Олеее, какво се получи накрая!?
От играчка на плачка ще стане си зная.

Найка се мръщи, комай ще заплаче,
Данката мъж е и смел и юначен.
Смята в реката до кръст да нагази,
топката ценна от водата да опази.
Ох, безразсъдни сте мили дечица!
Бърза, дълбока е тази речица…

В тоз миг от водите дълбоки
риба голяма с мустаци изскокна.
С перка побутна, удари по топката лека,
дядо „Сом“ към брега я избута полека.
Сетне с най-строгия поглед и глас,
на непослушковците заръча в тоз час:

„В къщи се връщайте , чакат ви там,
от наказание отърване няма, аз знам.
Знайте дечица, че даже прекрасно,
тук при реката е много опасно.
Идвайте скоро и често, и пак,
но без мама и татко, тук не стъпвайте с крак.