автор: osi4kata

Скъпи ми Гарончо,


Днес, 8 април, в десет и половина сутринта, се роди дъщеря ми – Дивна. Не ми намирай кусури за името, моля те! Това дете никога няма да погрознее! От момента, в който я зърнах – разбрах, че е специална, защото красивите ѝ (като две паралелни вселени) очи ме погледнаха и ме видяха! Кълна се! Тук му е мястото с удоволствие да опровергая бабините деветини , че новородените не виждали през първите 40 дни, може би просто НЕ ИСКАТ да виждат. Дъщеря ми, Дивна, обаче определено ИСКА, защото откак се е пръкнала (преди четири часа) не е спряла да се оглежда любопитно наоколо – истинска махленка!

Имам да ти разказвам много, но засега ще ти насоча вниманието само около няколко предходящи събития. На грандиозното празненство, по случай 80 –годишния юбилей на Евелин и моят 33-ти рожден ден, колелото на съдбата ми се врътна в съвсем друга посока и аз, поставена пред свършен факт, се принудих да се въртя в него като на шантав тренажор за космонавти. През онази паметна вечер, впечатлена от страстната любов между Евелин и Игор, устояла на ударите на съдбата, аз реших да открия картите си пред Феликс и да избегна евентуалните усложнения на нашата връзка. В кулминацията на същото това празненство двамата с Феликс излязохме на въздух в градината и между две горещи целувки аз му съобщих, че съм бременна. Противно на очакванията ми, той не изпадна в див възторг. Напротив! Изтласка ме внимателно настрани и ме уведоми, че вероятността да съм бременна с негово дете е нулева, защото той е боледувал от тежка заушка и на практика е безплоден! Оттук-нататък Фортуна даде газ и едноколката ѝ се впусна като бясна през просото, а заедно с нея и аз. Изпариха ми се всички тръпки, страсти и любови. Феликс постави под съмнение не само произхода на детето ми, но и моята чест – нещо, което не бих могла да преглътна дори и с настъргани трюфели в него. Благородничката в мен се ската, гризейки се нервно ноктите и на нейно място се изпъчи бясната варварка, яхнала гнева си и въоръжена с ругатни, на които би завидял дори и пиян файтонджия от средата на 19 век. Феликс изчезна като попарен от градината и изобщо от сцената до края на вечерта, а аз се завърнах при гостите с бесни пламъци в очите. Не знам дали заради тия пламъци, но оттогава не съм видяла ни един призрак! Дори и призрака на мама, за който Евелин ме увери , че се е появил към края на празненството.

След няколко дни двамата с Алек се сбогувахме с баба и напуснахме Санкт Петербург. Феликс беше потънал като вдън земи. На сбогуване Евелин ме прегърна топло и се опита да ме успокои, че всичко ще е наред. Чак тогава осъзнах в каква каша съм се забъркала и в какво положение се намирам, погледнато отстрани. Все още млада двойна вдовичка, бременна от спиритист, който твърди че е бездетен, щото видиш ли бил карал заушка... Сценаристите на всяка латино-американска или турска сапунка биха потъркали доволно дебели ръчици и биха направили 10 000 епизода, фрашкани със сълзи, сополи и тям подобни секрети.

Казах на Евелин, че имам медал в дисциплина „Гмуркане в Мътни Води“ и да не се безспокои за мен, хванах Алеко за ръката и минахме през „чекинга“.

Когато стъпихме на родна земя, аз се огледах за посрещачи и видях само един – Иван. Висок, слаб, гарваново-черен и щастлив, че ме вижда. Дали защото изпитвам неспасяем афинитет към щастливи хора, или заради нещо друго, но единственият ни посрещач ме изпълни с толкова топло чувство, че за мое огромно учудване се разридах на рамото. Иван ме погали по косите и без да ме изпуска от прегръдка, подаде ръка на Алеко.
По пътя към малката ни бяла къща с вратичка за котки синът ми заспа на задната седалка, а Иван ми разказа как Евелин му се обадила да ни посрещне, как съпругата му си тръгнала заедно с детето преди известно време, как Сълзица се омъжила за шести път (!!!!, мислех, че е 5-ти, честно), как бизнес-партньорът му го завлякал с огромна сума и как парите, които му върнах са му дошли дюшеш. Аз , от своя страна, му споделих единствено, че съм браменна и тази новина го срази от раз.

Остави ни пред нас, свали багажа и го занесе до вратата, а после пренесе и спящия Алек до леглото му. Баща ми и Мила ги нямаше, баща ми ме беше споменал като му се обадих за последно, че заминават на почивка за няколко дни и оставят Котю на грижите на съседите. Поканих Иван за по кафе и той прие. Котю се измъкна от котешката си къща, протегна се, прозя се изразително и се отърка доволно в краката ми. Най-накрая си бях у дома! С Иван си изпихме кафето, поговорихме си още малко за незначителни неща , от рода на – как сме си изкарали, как е Евелин, бели нощи и тям подобни и той си тръгна, без да полюбопитства за подробности около моята бременност. Винаги съм го уважавала за това, че не е много „подробен“... Сълзица му е провела страхотен тренинг!

В следващите три месеца работих като гламава, предимно в Санаториума, защото баща ми така се беше вживял в ролята на новобогаташ, че беше превърнал благородната ми идея във фабрика за пари. Парите не само променят стандарта на живот, те имат свойството да изкарат наяве най-гнусните човешки качества на податливите си притежатели. В случая, баща ми се оказа УЖАСНО податлив. Той никога не е бил светец, но комбинацията - стабилна банкова сметка + опции за упражняване на контрол върху другите, го беше превърнала в демон. Наложи се наистина да го пенсионирам с почести и по този начин да усмиря нечистата сила, дет‘ го беше обсебила. Мила остана безкрайно доволна от моето решение, защото старият разбойник беше „завъдил“ и метреси, моля ти се!

През тези три месеца се виждах рядко с Иван - само за по едно кафе. Бях плътно ангажирана с работа, с овладяване съпротивата от страна на баща ми, с Алеко - когото най-накрая записах на училище и с Котю, който бе воювал с таралеж и получи страхотна инфекция, та се наложи да му правят дренажи и едва оцеля. По едно време забравих даже, че съм бременна. За разлика от първата ми бременност, по време на тази нямах особени проблеми, като изключим само първите символични повръщания. Една вечер към края на тези три месеца, тъкмо като си лягах и Иван звънна на ай-фона. Каза, че искал да говори с мен и пита къде било удобно. – Идвай, рекох. Не мога да мърдам оттук, не искам да оставям Алек при чужди хора... И той дойде, и ми предложи да се ожени за мен. Милият... Какви ли не идиотщини му сервирах, откак се познаваме и пак не можах да го откажа от себе си. Погледнах го право в очите и го попитах защо, по дяволите, се прави на „арабия“ и защо не си живее живота дет‘ се вика – „като бял човек“ , да си прибере жената и детето и да се грижи за тях. За мен да не бере грижа. Иван тогава ми каза нещо, което никога няма да ми излезе от акъла, каза ми че през всичките тези години, всяка сутрин още щом си отворел очите и ме виждал пред себе си такава, каквато ме видял за пръв път – мъничка и неуверена в себе си, чакаща на спирката за автобуса. Такава ме запомнил, защото тогава ме „пожелал“, както се изрази той.
–Иване, казах му, аз съм на светлинни години далеч от онази Рени, която си видял тогава. Там, където се намирам сега няма автобусни спирки и неувереност. Има само работа, син и бебе на път. И разочарования, и трудна за преглъщане обида, и един мъж, когото не мога да спра да сънувам. Феликс се казва и е баща на детето, което очаквам. Ти си ми много скъп, обичам те по някакъв начин, нямам нищо против да правим секс, но това не ми е достатъчно. Иван се намести до мен на канапето, положи глава в скута ми и затвори очи. И тогава аз пък се сетих за времето, когато бяхме заедно, за любовта, с която сложи онова пръстенче на пръста ми пред манастира и изобщо за всичко. И с умиление го погалих по красивото лице, и ми се прииска да върна времето назад и да му кажа, че искам малка бяла къща с вратичка за котки и с това да си спестя по-нататъчни усложнения.. Обаче... Късно е, чадо...

Оттогава Иван не пропусна възможност да дойде у дома за вечеря. Когато бременността ми стана очевидна, баща ми веднага реши кой е баща на детето и си позволи да ме посъветва да не се правя на луда, а да се събираме с Иван. Казах му да си гледа пенсията и да не занимава с личния ми живот, но той продължи да ходи подире ми и да ме увещава, че въпреки сЛободията на нравите в днешно време, аз все пак съм била жена с позиции в обществото и едно незаконно дете не само ще ми срине авторитета, но и ще повлияе зле и на бизнеса ми. Аз се правех на глуха и само виках „аха-аха“, но след разговор с Евелин, в който тя ме уведоми, че Феликс се е сгодил за 25-годишна спиритистка-последователка, разбрах че напразно си правя илюзии, очаквайки чаровния негодник да пристигне на бял кон и да ме грабне с все дечурлигите. Всичко е било само в главата ми! Феликс се е забавлявал и си е начесвал мъжкото его, както всеки застаряващ плей-бой, а аз като последната „лапни-шаранка“ повярвах в чудеса!

Скъпи ми Гарончо, преди две седмици сключих брак с Иван, а днес се роди дъщеря ми – Дивна. Момичето с очи като паралелни Вселени – пъстри с преобладаващо синьо. И те уверявам, че това дете прилича единствено на мама. Казват, че децата приличали на този, за когото майката си мислела, когато то мръднело за пръв път в утробата ѝ . А през цялата бременност, от мига в който се разделих с Феликс в градината, аз не спрях да си мисля за мама и за кармата, която тегне над жените в нашия род.