автор: apostola

Лятото по календара мина.
В жега жътвата привърши.
Пролетта от вчера си замина.
Есента листата кърши.

Златото от минали години
есенен килим натрупва.
Опустяват плодните градини
и тъгата ме затрупва.

Колко е красив сега сезона
с цветовете на дъгата.
Колко е типичен пък резона
болки да тресат снагата.

Че потропва зимата на прага
и сковава всяка дума.
Почва вече зимната ми сага
под замръзналата шума.

Спомените стари тя втвърдява-
търкат пътя под снежеца.
Над снега сега се възвисява
на жиота ми венеца.