автор: mariq_vergova

Този мъж не ми сваля звезди,
не е странен, отнесен мечтател,
ала само с две топли очи
стъква огън и грее душата ми.

Той красиви слова не шепти,
ни във вечна любов ми се врича -
просто вярва във мойте мечти
и детето във мене обича.

И не ми обещава света,
празни приказки не подмята,
а работи със пот по гърба
той за покрив и хляб за децата ни.

И дори в земетръс страховит
да се люшкат земи и морета,
той е твърда скала от гранит,
във която се вкопчват ръцете ми.

Този мъж, със целувка една,
всяка грижа от мене изтрива.
А когато се спусне нощта,
аз до Истинския заспивам.