автор: Boryana

По- черни от катран са клоните
на оголялото дърво
върху червеното платно на залеза.
Бих искала да ги намеря за красиви…
Но те с една идея не достигат красотата.
И няма как да я достигнат-
в картина на един художник,
безкрайно уморен от мимолетности
и затова използвал два основни цвята-
на кръв и смърт
или обратното.
Нетленна е ръката на художника
и затова е истинска картината.
И толкова е истинска, че тръгвам
към залеза с дървото- почернялото,
за да избавя себе си от свят,
попил гротескната ни неуютност.
Далеч е, но ще стигна.
И може би, понякога, когато се прихлупва
поредна ослепяла нощ,
в мига, преди да плисне черната боя изцяло,
ще видите неволно
на фона на кръвта
един овал във бяло…
Един овал във бяло.