автор: ATROPA

160.
Прегърнати тръгнаха покрай брега към Мостика – Символа на Бургас. Морските вълни правеха всичко възможно да ги достигнат, макар че те ги отбягваха, но най-накрая една вълна успя да ги застигне и дамгоса по обувките с отличителния си знак – водорасло с образа на Нептун.

161.
Около тях летяха гларуси и огласяха тази картина, не от изложба на Модест Мусоргски, а от Лудо Биле, с неприличните си подмятания в стил “га-га-га” и подсвирквания “о-о-о”. И жалко, че нямаше кой да запечати този миг с видеокамера, защото дори и концерт на Херберт фон Караян в оркестрация на Морис Равел щеше да бледнее пред виртуозното им изпълнение.


162.
На Николай и Стефка им направи впечатление, че имаше и две сола. На флейта и тромпет. Не им беше много трудно да открият музикантите. Отзад, на три метра от тях, като почетен ескорт, вървяха Белокосата и Черноокия, които от време на време отваряха човките си, за да заглушат останалите и да напомнят за присъствието си.


163.
Когато стигнаха до стълбите към Мостика Николай изигра ролята на диригент, като се обърна и направи въртеливо движение с двете си ръце надолу и им се поклони. Хвана под ръка Стефка и се качиха на Мостика, за да извървят заедно този ПЪТ навътре В МОРЕТО.