автор: ATROPA

149.
Влязоха в апартамента и първата им работа беше да излязат на терасата. Под тях в парка на хотела се виждаше открития басейн с палми в него, който се намираше на няколко метра от брега. Морето беше тихо и спокойно, за разлика от разтуптените им сърца.
Стефка се облегна на перилата. Николай я прихвана отзад, през кръста, ухапа я нежно по ухото и придвижи устните си към нейните. Доближи ги, сякаш искаше нещо да я попита. Тя се обърна леко и... му “отговори”.


150.
После в дневната, като деца започнаха да се гонят край разкошните фотьойли и огромния диван. И всеки път, когато Николай я настигаше, не спираше да се наслаждава на всяка част от тялото й, освен на едно, за което Стефка го беше помолила да почака малко, докато “напълно й мине”. Уморени, зачервени и запъхтени, накрая се хвърлиха скупчени в топка на спалнята. Претърколиха се и впиха жадно устните си в дълга и страстна целувка, за да се изкачат по седемте стъпала към бленуваното свръхблажено състояние на съзнанието, когато шум идващ от терасата ги сепна. Уплашени излязоха да видят какво става и застинаха от учудване и изненада.
Два гларуса се боричкаха и удряха с крила, като допираха човките си. Единия гларус имаше черна точка между очите, а другия беше почти бял.


151.
Гледаха и не можеха да повярват на това, което виждат. Едно от съновиденията им се беше сбъднало. Значи сънищата им са пророчески. И единственият ден през годината, в който при отлив на скалистия бряг се отваря входа към пещерата със съкровището на Вълчан войвода и приказния град, да е наистина във вторник.
Оставаха по-малко от два дни.
А сега леко на пръсти, от страх да не изплашат Черноокия и Белокосата и да се върнат в сънищата, Николай и Стефка се прибраха в дневната и ги оставиха да си гукат.


152.
Имаше още едно място от апартамента, което не бяха разгледали.
Банята.
И когато влязоха в нея занемяха от възхищение. Беше цялата в мрамор, придаващ великолепие и аристократизъм. Ваната беше огромна и можеше даже да плуват в нея. Имаше хидромасажна душ-кабина, кушетка с бял чаршаф и вази с цветя. Бляскави огледала размножаваха щастливите им усмивки.



153.
Стефка погледна към Николай и го помоли, като се изчерви, този път да се изкъпе сама, а той през това време да иде да вземе багажа от колата. Какво можеше да направи, освен да се подчини и да я целуне нежно по челото.
Стефка се съблече и побърза да види на превръзката й дали има още кръв. Имаше, но съвсем малко. Значи вечерта можеха да се изкъпят заедно във ваната, а и да направят нещо друго. Е, ако не тази вечер, то със сигурност утре или вдругиден. Беше решила твърдо да го направи и първият й да бъде Николай.
Влезе в душ-кабината и под галещите и масажиращи струи на водата се самозабрави от удоволствие, когато чу на вратата на банята да се чука и се изплаши до смърт.


154.
Беше Николай.
Как можа да си помисли най-лошото. Че той, ако беше някой друг, нямаше да чука.
От радост искаше да го прегърне и разцелува, но реши да не му казва, че беше се уплашила, да не й се смее.
Беше донесъл багажа и искаше да я пита дали не иска нещо да й подаде. Тя му каза, че ще използва хотелската хавлия и след като се изкъпа и избърса, я запаса на кръста си, като остави нежните си, овални, като портокал и сочещи нагоре зърна на гърдите си да дишат на свобода. Излезе от банята и влезе в дневната, където Николай се беше съблякъл и си разпределяше нещата в гардероба. Като я видя не можа да се сдържи (а и тя това искаше, за да се успокои), и я прегърна. Телата им се сляха и точно тогава, когато Николай мислеше да свали хавлията й, телефонът на масичката иззвъня..


155.
Кой ли можеше да ги търси! Обаждаха се от рецепцията. Николай си бил забравил личната карта. Добре. Като излизат, ще си я вземе. Стефка беше започнала да се преоблича и решиха с Николай, като се изкъпе и той, да се поразходят.


156.
Всичко в хотела им харесваше. С изключение на едно. Нямаше казино. А нали една от причините да дойдат в Бургас е да намерят машини с Големи Миди и докато още на са разбрали, че са открили пробив в системата им, когато се “нагълтат” със 70% и се падне Голямата Мида и се отвори, за да излязат от нея три малки с бисери в тях, печалбата може да се дублира седем пъти. Златна мина можеше да се окаже за тях тази Голяма Мида...


157.
Но първо отидоха до морето да го докоснат и съберат по няколко истински миди за късмет. Макар и ноември да беше нагазил до кръста, времето беше топло и имаше още хора на плажа. А и утре след изпитите на Стефка и те можеха да се изкъпят в морето. А сега трябваше да намерят Голямата Мида. Беше два часа и имаха време до осем, когато се извършваше смяната в казината и можеха да видят при засичането на машините тяхната “Мида” на колко процента е, за да разберат дали има смисъл да играят.


158.
Хотел “Приморец” беше разположен на входа към Морската градина и до плажната ивица. Така че, след като излязоха от него и го заобиколиха, се озоваха на пясъка, а морето беше на 20 метра от тях. Затичаха се, сякаш бяха открили Нов свят. Наплискаха си лицата като със светена вода и от многобройните миди, разхвърляни на плажа, си избраха по три, да им върви.


159.
Николай не беше идвал в Бургас от пет-шест години. През лятото, когато Стефка кандидатства в Института по Туризъм, го беше обходила и му каза колко много се е променил, особено Морската градина, която била напълно обновена: асфалтирана и поставени огромни саксии с палми в нея. И най-важното: някогашният ресторант “Морското казино” бил превърнат в културен център, а по алеята след него увековечени с бронзови паметници най-големите поети на Бургас – Христо Фотев и Петя Дубарова.
Тях най-вече Николай искаше да види.