автор: novakov

Атракция).

тя била гимнастик, жонгльор, клоун, звероядосвател, звероукротител, или иначе казано член на цирк "Моахаха", който посещавал всеки четвърти панаир във вече добре познатите ви "Голяма дума" и "Голям залък".
МОЖЕ БИ НЯМА ДА Е ЗЛЕ ДА КАЖА ОЩЕ НЯКОЛКО ДУМИ ЗА НЕЯ.
И ЩО ПИША С ГЛАВНИ БУКВИ НЕ Е ЯСНО.
а, заради капслока било...
тъй.
предполагам, че и на вас ви се случва понякога без да искате да го натиснете тоя бутонокопчоклавиш.
аз обикновено зяпам в монитора като пиша, но като бързам да не си изтърва мисълта (особено ако е ценна и къса, а те ценните са си къси, тъй че се получава малко... как му се вика неквалогия беше... ?) и в същото време да е правилно представена, следя всичките налични пръсти, че дори и този, с който си бъркам в носа.
щото ако да речем се върна да поправям някоя грешка и взема, че забравя кво съм искал да кажа, почва едно аааааааъъъъъъъъъммммммеееееееетцтцтцтцтцтц.
та да продължа за Камасутрин...
знам бе, за Атракция !
бъзикам ви.
и така...
било ден, най-обикновен.
всичко показвало, че ще се случи нещо неестествено.
цирковият керван седял на едно място, но тъй като Земята (която както винаги от известно време насам) продължавала да се върти, лека полека се приближавал към "Голям късмет", който бил и крайната цел на седенето на едно място (респективно на движението) му (на кервана му-то).
точно в три часа и тридесед и три минути пием (не става дума, че в три часа сядаме да пием, не че не сме го правили де,... ми за това че било три следобед) на три метра от табелата, обозначаваща влизането на кервана в селището, управляващият пилотната каруца (разбирай тази, която е най-отпред) видял кошница.
не, не като тия в супермаркет, а плетените...
да, точно като на червената шапчица.
ама по-голяма.
а вътре в нея...тя.
петкилограмова чернокоса, черновежда, черноока, гледаща ги с набръчкано чипо носле красавица.
откъде знам, че била пет килограма ли ?
ми измислих си го бе, ай ся...
та... минал кервана покрай кошницата и заминал.
добре де, и това си го измислих...
естествено, че взели кошницата, барабар с петте килограма вътре.
колкото и да питали- разпитвали обаче из "Голям късмет", никой нищичко не знаел.
не въобще, а принципно- за произхода на детето.
и си го задържали, и отгледали, и понеже вече се уморих...
от мен- новаков/така ми викат/ толкова.
не фърляйте костилки от череши, бе !
сякаш не знаете как се изпира после... егати !
айде карам нататък.
да се върнем вече в наши дни.
т.е. в тогавашни дни, дето... абе в дните, когато Камасутрин усетил в себе си промяна.
в смисъл, че очаквал появата на цирка вече по коренно различна причина.
ето я и нея:


Когато те видя

С нарисувано, бяло лице
и на него червена усмивка
ти ме радваш, и радваш поне
всяка гънка, и моя извивка.
Като обръча, който въртиш
и придвижваш по своето тяло,
тъй през мене минават вълни
и се плисват в дъха ми замрял.
А застанеш ли точно пред мен
и погледнеш ме право в очи,
все едно, че съм звяр укротен
и от благост чак ме сърби.
..........................
Със което искам да кажа,
че когато те видя пред мен
друго всичко е маловажно.
Т.е. некакси съм променен...




сега да се приготвят да ме почерпят всички, които хвърляха костилки.
щото днес нося на черпене.

пп. и се съобразявайте малко друг път.