 |  Тъмнее небето и залезът слиза –
червено петно върху бялата риза.
Дали си научих урока, не зная.
Но зная, все някога с теб ще сме в рая.
Където крилати оркестри ще свирят
на тъпан и арфа, на гайда и лира.
Където мечтите се сбъдват отрано.
Нали е така, хей, невесто Боряно?
А тук е безбожно и малко самотно.
Пълзим като червей, пълзим като охлюв.
Сълзите си крием, когато ги има.
И пукнала пролет наричаме “зима”.
А лятото… лятото все недостига.
Мирише на мащерка, лайка и риган.
Но мислим в съня си – кому е угодно?
Човекът е висша и странна порода…
Понеже ще питаш – любов ли е всичко –
ще кажа – тревите са паднали ничком
под бурния вятър, но пак се изправят.
Не знаят добър или лош ще е краят.
Не знаят, но в него безумно се вричат.
И колко ли още – но пак го обичат…
Кръвта ми е ланското вино, Боряно.
Мечтата си тръгна. Животът остана.
Публикувано от viatarna на 21.09.2012 @ 13:58:51
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 18
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Боряна" | Вход | 18 коментара (41 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Боряна
от wingstofly на 22.09.2012 @ 10:48:50
(Профил | Изпрати бележка) http://wingsto.wordpress.com/ | Понеже ще питаш – любов ли е всичко –
ще кажа – тревите са паднали ничком
под бурния вятър, но пак се изправят.
Не знаят добър или лош ще е краят.
Прибирам си го целия стих, без да питам даже! Здравей, Д:) |
]
]
Re: Боряна
от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 07.10.2012 @ 23:59:54
(Профил | Изпрати бележка) | | Красива е поезията ти, а това стихотворение е поредното доказателство! Прочетох с удоволствие! Всъщност се върнах назад и прочетох и други по-стари стихове по същата причина! |
]
Re: Боряна
от Boryana на 22.09.2012 @ 00:30:51
(Профил | Изпрати бележка) | | Харесва ми това, че името на лирическата героиня от невероятното ти стихотворение е Боряна.:) |
]
Re: Боряна
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 21.09.2012 @ 14:14:10
(Профил | Изпрати бележка) | Лошо е, когато осъзнаваш, че "Мечтата си тръгна. Животът остана."
Много безцветен и тъжен е животът без мечти, Пап.
А когато и "лятото все не достига", когато топлината си е отишла от нас, става още по-лошо...
Размисли ме стихотворението ти. Здравей! |
]
Re: Боряна
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 21.09.2012 @ 16:47:11
(Профил | Изпрати бележка) | Много добро, Пламене!
Чудесно звучене си постигнал! |
]
Re: Боряна
от angar на 21.09.2012 @ 17:03:32
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Великолепно стихотворение! Истинска поезия!
Само една думичка и един ред, според мене, би могло да се променят.
"Където крилати оркестри ще свирят
на ТЪПЪН и арфа, на гайда и лира."
Понеже е спорно дали изпълнението на тъпън може да се нарече свирене, би могло да се употреби "на ОРГАН и арфа, ..." Или на някакъв друг музикален инструмент, ако има и друг с подходящ сричков състав.
Но тъпънът може и да си остане; необичаен е, но затова пък се набива в слуха.
Обаче ето този ред ми е необясним: "И пукнала пролет наричаме “зима”". Да казвате на бялото - черно, а на хубавото - че е лошо?! Ако правите така, може и да не ви пуснат в рая! По-естествено е нещо от рода на:
"Очакваме (или "Предричат ни") пролет, а среща ни зима."
|
]
Re: Боряна
от rumpel на 21.09.2012 @ 17:21:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Възхитена съм. Стихотворението говори само за себе си! |
]
Re: Боряна
от zebaitel на 23.09.2012 @ 09:42:22
(Профил | Изпрати бележка) | Чудесен стих, Пламене! И пълен с музика и толкова философски!
Кръвта ми е ланското вино, Боряно.
Мечтата си тръгна. Животът остана.
А финалът е.. ами страхотен! Не мога да го кажа по друг начин! Моите почитания! |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 800
ХуЛитери: 1
Всичко: 801
Онлайн сега:
