автор: apostola

В душата ми има тревога
и няма за нея покой.
Какво да я правя,за Бога?
В какво е виновен пък той?

Аз зная обаче какво е
и имам за всичко хабер.
Душата без листи дърво е
и суха асма в гроздобер.

Голяма любов ме напусна-
останах без захар и сол.
Вечеря,закуска-безвкусна
и празен е пустия хол.

Не знам и какво да направя,
но няма да правя сеир.
Ще мога ли да го забравя
по пътя и този баир?

Не се извинявай,за Бога!
Не ти се и сърдя дори.
Ще мине и тази тревога,
ще дойдат и други зори.

И друго от мене не искай.
За друго недей ме моли!
За себе си палците стискай.
При мен ще боли-отболи...